Техният лидер поздрави Бони. "Моля, влезте в колата, госпожице Бонита." "Защо доведохте толкова много хора тук?" Бони огледа заобикалящата я среда, отбелязвайки не само големия брой хора, но и тежкото въоръжение, което носеха. "Вие сте национално съкровище на Арвандор, госпожице Бонита. Не можем да позволим нищо да ви се случи. Щях да доведа поне десет пъти повече войници, ако не бяхте казали нещо." Човекът, който каза това, беше Бригъм Хартли. Носеше тъмносини еполети на раменете си, украсени с жълт кант. Той стоеше висок и имаше внушително присъствие. "Хайде, просто отивам в научноизследователския институт. Освен това мога да се грижа за себе си, нали?" - каза Бони небрежно. "Целият свят чака резултатите от вашето изследване. Ако успеете, това ще промени играта за човешката цивилизация. Ще направим всичко, за да гарантираме вашата безопасност и да попречим на някой друг да разбере истинската ви самоличност!" - каза развълнувано Бригъм. Той беше голям фен на Бони. Бони повдигна вежди и се опита да смени темата. "О, къде е Джим?" "Той е заминал в чужбина, за да се присъедини към Международния боен шампионат. Аз ще отговарям за вашата безопасност засега." "Добре, да тръгваме." Бони влезе в колата. Икономът на семейство Шепард чу суматохата и излезе до портата, за да разбере какво става. Той беше шокиран да види Бони, ескортирана от войници в камуфлаж. "О, не, госпожо! Госпожица Бони е отведена от полицията." "Какво, по дяволите, се е случило?" Вера беше изумена. "Нямам представа, госпожо! Армия от полицаи я обгради и я отведе." Вера бързо изтича от вилата, последвана от Трина и Хадуин. Когато стигнаха до портата, хеликоптерите бяха отдавна изчезнали и Вера видя само отдалечаващите се SUV-та. "Какво, по дяволите?" Вера пребледня и сложи ръка на сърцето си. "Дали Бони е нарушила закона?" - попита Трина. "Толкова много хора дойдоха да я вземат! Какво е могла да направи?" Хадуин се намръщи. Убийство? Множество убийства? Или нещо още по-лудо? Засега нямаха как да знаят. *** Два дни по-късно избухнаха аплодисменти в топ лабораторията на град Пиралис. "Ура! Най-накрая успяхме, след като работихме върху изследването цяла година." "Дължим го на госпожица Бонита. Нямаше да можем да разработим новия въглероден наноматериал толкова скоро без нейното ръководство!" "Точно така, тя е причината да успеем! Ще можем да постигнем напредък във всяка индустрия в страната, след като този наноматериал бъде широко приет. Това е страхотна новина за Арвандор!" "Ще смаем целия свят!" Развълнувани, високоуважаваните и възрастни професори се радваха като деца. Бони обаче продължи да пие спокойно кафето си. Един от възрастните професори се приближи до нея. "Току-що получих обаждане от Националния изследователски институт, госпожице Бонита. Биха искали да знаят кога ще бъдете на разположение да проведете пресконференцията." "Е, това зависи от тях." Старият професор попита колебливо: "Имате ли нещо против, ако се погрижа за това?" "Давай" - каза Бони. "О, и дори Международната организация за съвместни изследвания се обади, за да попита за това сега, след като привлечехме вниманието на цялата страна. Трябва да дойдете на пресконференцията, добре?" Той беше притеснен, защото Бони обикновено беше дискретна и почти никога не се появяваше на подобни събития. Бони се поколеба за момент и каза: "Добре." 'Ура!' Професорът вътрешно въздъхна облекчено. Наистина си мислеше, че ще каже "не". Ако беше казала, щеше да бъде поставен в трудна позиция, защото висшестоящите щяха да настояват да я накара да отиде. "Ще се справя с това тогава." "Разбира се." Бони му махна и продължи да пие кафето си. Телефонът ѝ завибрира. Идентификаторът на обаждащия се показа, че е Зигмунд Найт. Бони отговори и развълнуваният глас на стареца се чу. "Чух, че сватбата ти е отменена, Бони. Поздравления!" Той се засмя от сърце. Тя очакваше да каже това, затова Бони го изчака да свърши. "Сега, според нашето споразумение, би помислила да се омъжиш за моя внук, ако вече не си сгодена. Време е да изпълниш обещанието си." Бони повдигна вежди. "Добре, но дали внукът ти ще се съгласи на това? Той е най-горещият ерген в Пиралис. Може да има всяко момиче, което поиска." "Той трябва. О, помолих го да те вземе от супермаркет близо до изследователския институт, за да не разбере истинската ти самоличност. Дадох му номера ти. Ще ти пише, когато пристигне." Телефонът ѝ звънна, докато получаваше съобщение, в което пишеше "Тук съм". Зигмунд го чу и бързо каза: "Внукът ми сигурно ти е писал. Отиди да се срещнеш с него сега." "Добре" - отговори Бони безразлично. Тя напусна института, след като се сбогува с професорите. Когато излезе от сградата, видя привличащ вниманието черен Maybach. "Това изглежда познато..." Преди три години тя успешно излекува бащата на богат магнат от чужбина. Беше ѝ подарен Maybach от лимитирана серия - имаше само десет в света. Не обичаше да шофира, затова го подари на Зигмунд за рождения му ден. Точно когато Бони си спомни какво се беше случило, стъклото на шофьорската врата се свали, разкривайки красиво лице. "Здравей, ти си Бони Шепард, нали?" "Да." Бони кимна. Тя огледа човека пред себе си. Той носеше разкопчана риза с цветя и странно изглеждаща огърлица около врата си и изглеждаше невероятно лекомислен. Това ли беше внукът на Зигмунд? Какво, по дяволите? "Уау, не очаквах да си толкова красива!" - похвали той, след което се обърна към някого на задната седалка. "Ивор, ти си късметлия! Зигмунд има добър вкус." Когато Бони го чу да казва това, разбра, че се е объркала. Тъкмо да отвори вратата на колата, студен глас от задната седалка каза: "Не ме интересува, добре? Не искам нищо общо с нея." Бони безучастно отвори вратата и влезе в колата. Тя беше изумена, когато видя истинския внук на Зигмунд. Въпреки че беше само на 20, тя беше ходила в много страни и беше виждала много красиви мъже, но много малко я бяха впечатлили като този. Обаче бързо отмести поглед, защото също не искаше нищо общо с него. Освен това забеляза, че мъжът продължава да работи на лаптопа си и дори не си направи труда да я погледне. Можеше да каже, че и той не иска да бъде там. "Госпожице Бони, аз съм Гед Франклин, най-добрият приятел на Ивор" - каза Гед, докато шофираше. "О, здравей" - отговори Бони учтиво. "Надявам се, че няма да имате нищо против да попитам това. Вярно ли е, че все още не сте завършили гимназия, въпреки че вече сте на 20?" "Ъ-хъ." "Скоро ще се явите на приемния изпит в колеж, нали? Имате ли нужда от помощ, за да влезете в университет? Дядо ми преподава в университета в Пиралис..." Гед продължи да говори, но Бони просто отговори с "ъ-хъ". Той си помисли, че тя и Ивор си приличат. На Гед му омръзнаха едносричните отговори на Бони и спря да ѝ задава въпроси. Но в този момент Бони заговори. "Колата е била на Зигмунд, нали?" "Да, откъде знаеш това?" - попита Гед любопитно. Бони каза честно: "Ами, аз му я подарих." Като чу това, Ивор я погледна -