Преди Зигмунд да успее да довърши, Бони го спря, настъпвайки го по крака. "Тя е какво?" попита Ивор, озадачен. Гед също беше любопитен. Зигмунд искаше да им каже коя е всъщност Бони, но тя го изгледа строго и не му позволи. Старецът си прокашля. "Тя е… момичето, за което искам да се ожениш! Освен това, как можеш да кажеш, че не е достатъчно добра за теб? На 27 си. Трябва да си благодарен, че не я интересува колко си по-възрастен. И трябва да й се извиниш, че си толкова груб." Ивор сви устни, стана и погледна Бони. "Съжалявам, ако съм наранил чувствата ти, но просто казвам истината." Бони преглътна парче портокал и каза небрежно: "Не е нужно да се извиняваш. И аз щях да ти кажа същото. Добър си, но не си достатъчно добър." Тишина настъпи в хола. Безизразните очи на Ивор издадоха намек за емоция, докато оглеждаше Бони оценяващо. Гед беше изненадан, че тя имаше наглостта да каже такова нещо. "Какво ви става на двамата? Изобщо не ви пука за мен?" Зигмунд беше изнервен. "Бони, не забравяй, че каза, че ще направиш каквото поискам, след като спасих теб и семейството ти." Бони се намръщи. "А ти, Иворе. Когато все още беше студент, родителите ти не искаха да си губиш времето с нещо непродуктивно. Ако не беше моята подкрепа, щеше ли да можеш да играеш шах и да участваш в тези състезания? Каза, че докато помогна да убедя родителите ти да те оставят да играеш шах, ще правиш каквото ти кажа в бъдеще. Защо си отмяташ думата?" Ивор беше смутен. Изведнъж холът отново утихна. След малко Зигмунд проговори. "Знам, че не мога да насилвам любовта, затова какво ще кажете за това? Сгодете се и ще видим как ще се развият нещата." Бони се замисли и каза: "Добре, но искам да поставя срок." "Добре, тогава 10 години. Ако смятате, че не сте един за друг след това, ще се откажа", каза Зигмунд. Бони го погледна с недоверие. "Все едно си казал 50 години." Зигмунд плесна ентусиазирано бедрото си. "50 години, значи!" Бони остана без думи. Знаеше, че го прави нарочно. "Един месец. След един месец няма да имам нищо общо с него", каза студено Бони. "Един месец? Това е твърде кратко, нали? Говори с нея, Иворе", каза тревожно Зигмунд. Ивор каза безизразно: "Добре, един месец е." "Сделка!" "Чудесно, тогава е сделка." Бони и Ивор най-накрая се бяха съгласили за нещо. Раздразнен, Зигмунд въздъхна дълбоко. "Тъй като сте взели решение, ще избера дата за годежа ви." "Добре." Бони провери колко е часът и стана. "Късно е. Трябва да тръгвам." "Защо не останеш за вечеря?" Зигмунд се опита да я убеди да остане. "Не съм се прибирала от дни. Родителите ми ще се притесняват." Зигмунд се съгласи, след като я чу да казва това. Докато гледаше Бони да си тръгва, Гед каза: "Тя не се е прибирала от дни? Не е ли студентка? Не изглежда да е болна. Защо би отсъствала толкова дни? Сигурно е пропуснала час, а? Зигмунд, какво си мислеше? Как можа да избереш такова момиче за съпруга на Ивор?" "Нищо не знаеш за нея, нали?" Зигмунд беше изнервен. Гед реши да остави темата засега. "О, почти забравих!" Гед погледна към Ивор. "Успях да се свържа с Овчаря!" "Наистина?" Ивор се развълнува. Дори очите му светнаха. Гед цъкна с език. "Оживяваш само когато говорим за шах, нали?" "Стига глупости! Кога се свърза с Овчаря? Съгласи ли се да играе игра с мен?" Това беше всичко, което интересуваше Ивор. "Успях да се свържа само с негов приятел. Той каза, че Овчарят е зает напоследък, така че ще му каже, когато е свободен." "Чудесно, тогава ще чакам." Ивор стисна юмруци, за да сдържи вълнението си. *** Икономът се втурна във вилата на Шепард. "Госпожо! Госпожица Бони се върна!" "Какво? Как се върна?" Вера и съпругът й, Грешам Шепард, бяха по средата на вечеря. Те се спогледаха. В този момент Бони влезе в къщата с маратонки. Вера остави вилицата си и бързо се приближи към нея. "Не те ли отведоха полицаите? Успя ли да… избягаш?" Вера беше разтревожена, а Грешам изгледа строго дъщеря си. "Може и да не съм ти баща, но предлагам да се предадеш. Ако не го направиш, ще трябва да се обадя на полицията за твое добро." Бони се намръщи и каза спокойно: "Не съм нарушила закона и не съм избягала от никъде, нали?" Лицето на Грешам се вцепени. "Наистина ли няма да се предадеш?" Бони не си направи труда да обяснява. Грешам извади телефона си и се обади в полицейското управление. "Ало, искам да подам полицейски сигнал. Дъщеря ми беше арестувана преди два дни, но избяга и се върна у дома. Казах й да се предаде, но тя отказа. Моля, елате да я арестувате сега!"