Болницата винаги беше най-оживеното място и там човек можеше да види какво е човешката природа. Имаше хора, които влизаха и излизаха в отделенията, коридорите и залите. Имаше стари, млади и болни хора със своите придружители. Някои от тях плачеха, други мълчаха, а трети имаха усмивки на лицата си. Бяха изминали почти три години, откакто беше завършила, и сърцето ѝ вече не беше толкова чувствително