Неприятна миризма се носеше из цялата вила, а красивите вежди на Тревън останаха намусени. Той се отправи направо към главната спалня. Беше приятно изненадан, че Натали доброволно беше останала в стаята за гости. След като си взе душ, Тревън напусна имението Адар. Миризмата беше твърде непоносима, за да заспи, затова се върна във вилата си посред нощ. Натали нямаше представа, че Тревън е заминал. Тя спеше дълбоко, прегърнала снимка на себе си и дядо си. Времето минаваше. Всички неща, които трудно се пускат, в крайна сметка ще избледнеят. Натали се събуди рано на следващия ден и отиде на работа с мотоциклета си. Купи си сандвич и кафе от крайпътна сергия. Днес тя беше облечена небрежно в широки дънки, пуловер и бежово палто, изглеждайки като свежа студентка. Накратко, изглеждаше чиста и невинна. "Не си ли взе още няколко дни почивка? Може ли тялото ти да се справи?" Шери клюкарстваше на рецепцията рано сутринта. "Г-жо Уилсън, добре ли сте?" попита медицинската сестра на рецепцията със загриженост. Натали сви рамене. "Добре съм. Възстанових се напълно. Не съм толкова крехка." Шери знаеше, че Натали не обича да говори за чувствата си. "Добре, бързай да си изядеш закуската. Скоро е време за работа. Не забравяй да споделиш клюки следващия път!" Двете клюкарки на рецепцията направиха жест "ОК" и щастливо се захванаха за работа. Натали гризеше сандвича си с една ръка и държеше кафето си с другата. Тя се пошегува: "Събуждаш се рано само за да споделяш клюки. Пропиляваш таланта си, като не ставаш развлекателен журналист." Тъй като имаше повече от половин час до началото на работа, Шери последва Натали в офиса: "Това не ги ли учи, че споделянето на радост е по-добро от това да се наслаждаваш сам?" Натали завъртя очи. Те си побъбриха 20 минути, преди Шери да се върне в своя отдел. Натали отвори компютъра си и започна да приема пациенти, като се отнасяше към всеки пациент с добро настроение. Беше почти 10 часа, когато приключи с консултациите за около 10 пациенти. Изведнъж вратата на нейната клиника беше разбита насила. Натали беше стресната от това, тъй като беше напълно фокусирана върху пациента си в този момент. Натали бързо се успокои, когато разгледа добре човека, който влезе. Първоначално си помисли, че натрапникът иска да създаде сцена по медицински причини, и затова попита безразлично: "Тук ли сте, за да видите лекар?" Хари Фостър беше толкова ядосан, че дори не можеше да си поеме дъх. "Тази проклета момиче ме проклинаше!" помисли си той. Лицето му стана лилаво от гняв. Безгрижният и спокоен вид на Натали го вбеси още повече. Сутринта той отиде в адвокатска кантора, за да говори с адвокат за имуществото на Барън, вместо да отиде в компанията. Той даде на адвоката смъртния акт, удостоверението за кремация и доказателството за връзката им баща-син. Но когато отиде в службата по наследство, откри, че цялото имущество на Барън е дадено на дъщеря му, която той не харесваше. Това беше неприемливо за Хари Фостър. Само 20-те процента акции на Foster Group бяха бомба със закъснител. С такова количество човек може да влезе в борда на директорите. Как можеше да го приеме? За съжаление баща му го презираше. След смъртта на бившата му съпруга, Барън Фостър му беше забранил да влиза в резиденцията на Фостър, което правеше невъзможно да убеди Барън да напише завещание. Той можеше само да чака смъртта на Барън, за да наследи законно. Въпреки това, глупавият му баща не му остави нищо и прехвърли всичко на името на Натали. Това, което го вбеси още повече, беше, че адвокатът му каза, че Барън е написал и заверил завещанието си преди повече от 10 години. Подписването на документи вчера беше просто формалност. По този начин нямаше автоматично наследство за него. Той трябваше да накара Натали доброволно да се откаже от него. Вече беше ходил в резиденцията на Фостър сутринта. Слугите казаха, че Натали се е изнесла и не знаеха къде се е преместила. Хари се чувстваше разочарован и депресиран цяла сутрин, тъй като не можеше да я открие там. Затова можеше само да дойде в болницата, за да намери Натали. "Завладя ли цялото имущество на дядо? Вземи си почивка следобед и ела с мен да го прехвърлим обратно." Той говореше като нещо, което се разбира от само себе си, без никакво чувство за срам. "О? Прехвърлете го на кого, на дядо?" "Ти... задаваш въпрос, на който знаеш отговора. Мислиш ли, че наследството на дядо ще бъде предадено на теб? То ще бъде на мое име." "Г-н Фостър, сънувате ли или сте объркали мястото? Погледнете. Това е хирургично отделение, а не психиатрично отделение." "Ей, бунтовно момиче. Аз съм баща ти. Сериозно, какво става с това отношение? Трябва да проявиш малко маниери. Слушай, бъди умна и върни всичко, което си взела. В противен случай ще намеря начин да си ги върна и ти ще загубиш работата си също." "Ти си най-некомпетентният да говориш за моите маниери. Струва ми се, че никога не си ме образовал дори за един ден от живота ми. Какъв баща, такава и дъщеря. Дори не си завършил основно училище? "Не само че ти липсва логическо мислене, но и разбирането ти за закона е слабо. Предлагам да отделиш малко време от твоите похождения по жени, за да подобриш интелигентността си. Докато си там, намери корпоративен адвокат, който да те образова, за да не се излагаш на обществени места," подигра се Натали безмилостно. Хари беше толкова ядосан, че взе поставката за химикалки на бюрото и я хвърли по Натали. Въпреки че Натали се движеше бързо, за да я избегне, Хари веднага й удари шамар неочаквано. Тъкмо щеше да я удари отново, когато Натали го спря. Поради нейната небрежност по-рано, тя беше хваната неподготвена и получи силен шамар от долния си баща. Тя се заклати от замаяност. Нямаше втори път. Натали здраво стисна китката на Хари, карайки го да го боли толкова много, че се потеше обилно. В този момент Шери влетя и застана пред Натали, казвайки: "Г-н Фостър, какво правите? Ще се обадя на охраната, ако продължите да създавате проблеми. Няма да ви изглежда добре, ако трябва да ви изнесат." Може би заради суматохата много пациенти и медицински сестри се бяха събрали на вратата. Хари си тръгна ядосан, виждайки, че ситуацията се обръща неблагоприятно за него. Шери каза на зяпачите: "Моля, напуснете. Няма нищо интересно за гледане тук." "Добре ли си? Как успя да го оставиш да успее? Всичките ти умения по таекуондо и бокс бяха напразни." Езикът на Натали докосна бузата й, която беше ударена. Болеше я малко. "Не внимавах." "Баща ти дойде за завещанието, нали?" "Ъх, той искаше да му прехвърля наследството. Вероятно не се е събудил от съня си. Казах му да отиде в психиатрична болница и да се прегледа." Натали остана спокойна и не показа тъга. Тя никога не е имала баща до себе си, откакто беше дете, и никога не е изпитвала чувството на бащина любов. Така че нямаше как да бъде тъжна за това. Но Шери беше притеснена и въздъхна. "Какво ще стане след това? Ще продължиш ли консултацията или ще оставиш някой да те замести за един ден?" "Разбира се, че ще продължа. Пациентите ме чакат. Всичко е въпрос на пари. Не ми липсва крайник или нещо подобно. Защо трябва да искам да изляза в отпуск? Трябва да се върнеш на работа. Ще продължа да работя и ще нося маска, за да се прикрия." Току-що имаше голям шум. Няколко клюкарки на рецепцията бяха загрижени за безопасността на Натали, затова бързо отидоха в гинекологичното отделение, за да намерят Шери Ландор. За щастие Шери се втурна. Въпреки че Натали можеше да се справи сама, нямаше да е добре за нея, ако нещата излязат извън контрол. Въз основа на характера на Хари Фостър, той би прибягнал до измама и би предявил фалшив контраобвинение. Шери се бореше вътрешно с това дали трябва да помоли брат си да се занимава с делата на Хари Фостър, тъй като нямаше да е добре, ако продължава да създава проблеми. Но също така се страхуваше, че Натали ще се ядоса, ако тя тайно реши от нейно име. След като приключи работа вечерта, Шери покани Натали на вечеря, тъй като нито една от тях не трябваше да дежури тази вечер, което беше голям късмет. Шери разклати ключовете си и попита: "Къде да отидем да вечеряме?" "Днес ми се яде барбекю." "Нека да отидем в ресторанта за барбекю до университета. Мина много време от последното ни посещение и ми липсва. Искаш ли да се возиш в колата ми или да вземеш мотоциклета си?" "Ще взема мотоциклета си. Трудно е да си хвана такси от мястото, където живея в момента, и ще ми бъде неудобно да ходя на работа утре без мотоциклета си." "Наистина, това е луксозен комплекс със строга система за сигурност. Единственият недостатък е, че е малко далеч. Може би богатите хора го харесват," помисли си Шери. "Добре," отговори тя. Пристигнаха на улица "Медицински университет". Когато бяха в колежа, често идваха тук, за да си направят барбекю и да отпразнуват щастливи поводи. Собственичката имаше остро око и ги разпозна веднага. "Натали, Шери. Ето ви. Не съм ви виждала отдавна." "Собственичке, мина много време. Изглеждате още по-красива от преди," поласка я Шери. Собственичката се усмихна щастливо и каза: "Шери, ти си сладка както преди. И затова ще ти дам 20% отстъпка днес." С напредването на възрастта жените обичат да ги наричат "сестри" или да им казват, че са красиви. След като храната беше сервирана, Шери попита Натали: "Как е да живееш там? Г-н Уилсън създава ли ти трудности?" "Имаме ясни граници помежду си и не си пречим. Ние сме най-много съквартиранти." Натали не каза на Шери за тримесечното предбрачно споразумение, тъй като се страхуваше, че Шери ще се ядоса и ще разкрие новината безразсъдно. Също така не искаше да я притеснява. В края на краищата тя щеше да си върне свободата след три месеца и не искаше да влошава ситуацията излишно. "Г-н Уилсън дори не беше ли привлечен поне малко от красотата ти? Не споделихте ли едно легло снощи?" Шери беше в настроение да клюкарства. Отне й много време, за да смели клюките от другия път, и се постара да не ги споделя с брат си. Натали ядеше и пиеше Спрайт, през цялото време с безразличен вид. "Не знам. Ядох дуриан снощи и не видях колата му в къщата, когато се събудих тази сутрин. Може би е избягал заради миризмата." Шери остана безмълвна, чувствайки, че Натали е смела и небрежна. "Тя е първият човек, който яде дуриан в къщата на г-н Уилсън. И все пак може да седи тук безопасно и да се наслаждава на барбекюто пред мен. "Каква лошотия," каза си Шери. "Не мисля, че е толкова страшен. Просто изглеждаше малко студен. Отношението му не беше страхотно, когато ядох дуриан снощи, но не се разстрои или нещо подобно," добави Натали. "Момиче, не прави прибързани заключения, само защото случайно си оцеляла снощи." Натали се зачуди: "Толкова ли е страшен наистина?" След като завършиха късната си закуска, те се разделиха и се върнаха в домовете си.