Ариана звучеше уверено и спокойно, докато говореше с усмивка, блестяща в очите ѝ. Лицето на Евелин помръкна при думите ѝ. "Лила, Мади, тръгваме!" "Спрете там," извика Ариана със студен глас, докато гледаше групата. "Не си спомням да съм ви дала разрешение да си тръгвате." "Евелин реши да не се унижава до твоето ниво. Какво повече искаш?" Ариана погледна разпиляната храна на пода и каза: "Не сте ли