— Побързай! — Гласът на Брайън беше примесен с нетърпение.
Емили кимна и бързо се запъти нагоре по стълбите.
Застана пред вратата на Ариана, почука и извика:
— Госпожице Торей, господин Лодж желае да слезете долу.
Отвътре не последва отговор.
Намръщена, Емили отново извика:
— Госпожице Торей?
Отново нямаше отговор.
С въздишка тя промърмори:
— С цялото ми уважение, госпожице Торей — преди да отвори
















