"Добре." Сърцето ми препускаше от страх. Той ме дръпна да седна на леглото. Обви ръце около мен, брадичката му опря на рамото ми. "Добре, добре", потупах го нежно по гърба. Бях в такъв шок. "Няма да ходя никъде, но наистина мисля, че трябва да се обадя на лекар." Дори не се опитах да се помръдна, но той все пак ме стегна. "Казах, остани, моля те, не ме оставяй сама." "Добре, добре, няма." Кимнах.