Все още се опитвах да си поема дъх, така че бях почти сигурна, че си въобразявам. – Аз… – запънах се. – Не съм сигурен защо казах това – той сведе поглед, скривайки лицето си в ръцете си, – Съжалявам, наистина не исках да създавам неловкост. – Не, не, всичко е наред – преглътнах, – просто не знам какво да кажа. Той ме погледна, – Не е нужно да казваш нищо, просто да си поръчаме нещо за ядене, всич