— Какво?! — Онемях. Леля ми ме ритна под масата и ме изгледа предупредително, сякаш ме предупреждаваше да не казвам нищо. Всички ме гледаха с широко отворени очи, явно не ѝ вярваха. Изглеждах сякаш съм покрита с парцали, с разрошена коса. — Ава е доста приключенски настроена, работеше по някакъв проект и затова нямаше време да се приготви. Много съжаляваме, че трябваше да я видите така — леля ми ме вдигна на крака. — Сега ще се преоблече. Леля ми ме завлече нагоре по стълбите в стаята на Ава. — Лельо Мишел, какво правиш? Защо излъга семейство Джерад и каза, че съм Ава Кантон? — Сърцето ми биеше лудо, докато мозъкът ми се опитваше да осмисли какво се случва. — Ще се омъжиш за този сакат човек, трябва да бъдеш Ава, докато сватбеният процес не приключи. — Тя скръсти ръце на гърдите си. — Не, не мога! — Очите ми веднага се напълниха със сълзи. — Имам приятел. Не искам да се омъжвам за мъж, когото не познавам. Тя ми удари силен шамар през лицето. — Ще се омъжиш за него и това е окончателно. Започнах да ридая. — Не можеш да ме накараш да се омъжа за него. — След всичко, което това семейство е направило, за да се грижи за теб — намръщи се тя, — ако не се съгласиш на този брак, ще разкрием видеозаписа на баща ти пред света. Знаеш как той натрупа богатството си, ще опетним имиджа, който той изгради! — заплаши тя, знаейки колко много обичам да запазя достойнството на родителите си. Продължих да хленча. — Моля те, не мога да се омъжа за него. Можеш да отмениш предложението за брак, моля те. — И да загубим почти милиард долари в акции? Никога. — Лельо, моля те! — Знаех, че молбите ми ще останат нечути, както винаги. — Говори по-тихо — каза тя, докато ровеше из гардероба на Ава. — Двете сте с еднакъв размер, облечи това. — Тя ми хвърли бяла рокля. Тя забърза към тоалетката на Ава, извади несесера ѝ с гримове и четки за коса. — Уф, миришеш на плъх, как си част от това семейство? — Тя насила ме настани на стола. — Подсуши тези сълзи веднага. Избърсах очите си с гърба на ръцете си, шмъркайки, знаейки, че вече нямам избор. Тя започна бързо да разресва косата ми и я върза на стегнат кок. Напудри бледото ми лице и нанесе матово червено червило. — Това подчертава сините ти очи, да, най-накрая изглеждаш като Кантон. Обличайки роклята без презрамки до коленете, тя се усмихна на себе си. — Готова си. * Докато слизаме по стълбите, всички се обърнаха да ме погледнат. — Съжалявам, че ви накарахме да чакате. — Леля ми се извини. — Но тя вече е тук. Госпожа Джерад имаше огромна усмивка на лицето си. — Баща ти имаше толкова много да каже колко си красива, сега му вярвам, ти си повече от прекрасна, много подходяща за семейството. — Благодаря — отвърна леля ми с усмивка, карайки ме да седна на масата. Опитах се да сдържа сълзите си, ако заплача, леля ми не само ще ме убие, но и ще съсипе имиджа на баща ми. — Не искам никакви забавяния в сватбения процес, всъщност затова дойдохме днес, помислихме си, че след като се срещнат, можем да започнем подготовката. — Госпожа Джерад каза: — Съпругът ми не можа да дойде тук, но изпрати благословията си, той е много зает човек. Това са синовете ми, Джеръми, Тайлър, Камерън, те са братя на Ланс. — Тя каза всичко наведнъж, представяйки тримата мъже, които бяха дошли първи тук. — Прекрасно! — Леля ми плесна с ръце. — Нека се споразумеем за дата тогава. — Тъй като ще бъде частна сватба, на която ще присъстват само членове на семейството, мислех си тази събота? — Това са само три дни — каза чичо ми, дори той не можеше да скрие изненадата си от ситуацията. — Има ли проблем? — Госпожа Джерад повдигна една от веждите си към него. Чичо ми и леля ми се спогледаха, преди леля ми да сложи фалшивата си усмивка, с която бях свикнала. — Защо да има проблем? Те така или иначе ще се женят, така че няма нужда да се бавим, дори и да искахте сватбата да е утре, ние сме съгласни. — Това е още по-блестяща идея! — Госпожа Джерад плесна с ръце от вълнение. Леля ми разшири очи от шок. — Това е страхотно, но какво ще кажете за подготовката? — Глупости, ще изпратя екип да пришие роклята на Ава, всички разходи ще бъдат за наша сметка, вие не се притеснявайте за нищо. — Тя се изправи на крака. — Имаме огромна зала за събития в семейното ни имение, ако изпратя екип да се заеме с нея, те ще приключат с декорациите утре, всичко това е толкова прекрасно, всъщност ще си тръгнем веднага, за да се заемем с него. — Тя се изправи на крака и синовете ѝ направиха същото. Не разбирах защо изобщо са дошли тук, ако нямаше да кажат нищо. Тя дойде до мястото, където седях, и сложи една ръка на бузата ми с огромна усмивка на лицето си. — До утре ще бъдеш Джерад, нямам търпение да те имаме в живота си. Не разбирах как никой друг не се притесняваше, че толкова бързат с всичко. Тя се обърна да си тръгне, а синовете ѝ тръгнаха след нея. Леля ми и чичо ми се обърнаха, за да ги изпратят. Очите на Ланс спряха върху мен за кратък момент, докато той се изтласкваше с инвалидната си количка от хола с останалата част от семейството си. Ще се омъжа за мъж, когото не познавам, утре. Е, честит рожден ден на мен.