"Ланс," намръщих се, съмнявайки се, че наистина говори на мен.
Той хвана китката ми, "Какво има?"
Лицето му беше безизразно, но виждах отвъд това, очите му изразяваха най-много от известно време.
"Исках да говоря с теб насаме..." прошепнах аз.
"Влез тогава."
Обърнах се да погледна Ив.
"Защо чакаше отвън? Студено е..."
"Не ме пуснаха." казах му аз.
Той се обърна към охранителите и след това погледн
















