"Ланс," намръщих се, съмнявайки се, че наистина говори на мен. Той хвана китката ми, "Какво има?" Лицето му беше безизразно, но виждах отвъд това, очите му изразяваха най-много от известно време. "Исках да говоря с теб насаме..." прошепнах аз. "Влез тогава." Обърнах се да погледна Ив. "Защо чакаше отвън? Студено е..." "Не ме пуснаха." казах му аз. Той се обърна към охранителите и след това погледн