-Вера- Ноа и аз останахме седнали на масата дълго време, всеки преработвайки информацията по свой начин. Накрая обаче и двамата огладняхме ужасно. „Съжалявам, не ми остана време да ловувам. Трябва да излезем и да намерим нещо за ядене.“ „Няма проблем. Аз ще отида да ни взема нещо. Ти остани тук“, предложи той. „Ти често го правиш, знаеш ли?“ „Какво?“ „Опитваш се да ме държиш далеч от забавните нещ