-Лукас- Затичахме в другата посока и аз ги погледнах. Навлизахме във вълча територия и дори не ни пукаше. Страхувахме се повече от нещото, което ни преследваше, отколкото от цяла глутница вълци. Точно когато щяхме да навлезем във вълчата територия, нещото ме сграбчи за торса и започна да ме смачква. Болката беше непоносима и всеки път, когато се опитвах да си поема дъх, то ме стискаше по-силно, задушавайки ме. Бавно започнах да губя съзнание, отдавайки се на мрака, знаейки, че това е краят, но облекчен, че бях забавлявал звяра достатъчно, за да могат Илай и Ноа да избягат. Паднах на земята с глух трясък и за мой ужас, някой ме вдигна; бяха се върнали за мен, не бяха избягали. Илай ме вдигна и започна да бяга, ако изобщо можеше да се нарече бягане, но нещото държеше Ноа за средата на тялото му, смачквайки го бавно. Чух как костите се пукат и слабо хленчене. Ноа го убиваха. Освободих се от хватката на Илай, готов да се хвърля върху него, но Илай ме спря, сигнализирайки ми да бягам. Не можех. Бях замръзнал. Не от страх от нещото, а от страх да не загубя някой, когото смятах за свой по-голям брат. Въпреки това, Илай беше с по-висок ранг от мен и не можех да се противопоставя на заповедта му. С болка, която беше повече от физическа, обхващаща сърцето ми, започнахме да бягаме. Не мина и минута, след като започнахме да бягаме, и чухме нещо да идва от лявата ни страна. Вълци. Глутницата вълци тичаше с пълна скорост, виейки и показвайки зъби. Илай зае отбранителна позиция, но аз вместо това започнах да бягам към Ноа. Ако нещото нападнеше и вълците, щеше да остави Ноа достатъчно дълго, за да стигнем до него. Беше жесток план, но това нещо вече беше на вълча територия и вероятно щеше да ги нападне така или иначе. Вълците ме последваха до поляната, където Ноа лежеше на земята, неподвижен. Страхувах се от най-лошото. Когато се приближих, осъзнах, че Илай е зад мен и двамата вдигнахме приятеля си. Той все още се държеше, едва дишаше. Когато се обърнахме, за да бягаме, осъзнахме, че вълците се бият с нещото, очевидно то беше нападнало и тях, точно както предвидих. Илай отиде да го нападне също; ако имахме някакъв шанс да открием какво е това нещо, трябваше да го убием и точно сега можехме да го направим само с помощта на вълците. - След няколко момента стана ясно, че дори вълците са безпомощни срещу невидимия демон. Много от тях бяха ранени, един от тях вярвах, че е мъртъв, така че техният водач им даде сигнал да отстъпят и ни посочи да ги последваме. В паника не се замислихме. Започнахме да бягаме отново, по-дълбоко във вълчата територия. Продължавах да поглеждам назад, сякаш щях да мога да видя съществото да ни следва. Беше глупаво, но беше инстинкт. След като стигнахме до поляната, забелязах, че вече има много вълци, които ръмжат силно. Те ни пуснаха да преминем и плътно затвориха редиците си, явно очаквайки атака. Насочихме се към модерно изглеждаща сграда, много по-различна от нашите замъци, и влязохме. Забелязах, че хората там вече се грижат за вълка, който мислех, че е мъртъв; бях в такава паника, че дори не осъзнах, че са се отделили от нас и са пристигнали първи. Широкоока лекарка ни видя да влизаме и веднага се задейства, насочвайки Илай и мен към легло, за да поставим Ноа. Илай и аз се сринахме. Щях да припадна, но забелязах, че Ноа е буден и гледа лекарката, той шепнеше нещо и тя се приближи, за да го чуе; чух го първия път. Слушах по-внимателно втория път. "Сродна душа", казва той. Аз съм с широко отворени очи, докато гледам лекарката. Наистина ли е сродната душа на Ноа? Той застива и аз се боря с тялото си, принуждавайки го да се изправи. Точно до него съм, докато лекарката го удря с ток веднъж, два пъти, три пъти, докато той не се върне. Изкарват го в операционната и аз припадам на пода. - "Ноа..." е всичко, което мога да изрека, когато най-накрая се събуждам. Намирам се на болнично легло, напълно превързан с интравенозна система на ръката ми. Гърлото ми е болезнено пресипнало и сухо. Илай ме поглежда, докато откъсва парче лепенка със зъби. "Той е на операция. Тази лекарка го взе преди около два часа." Той приключва и се изправя, наливайки чаша вода за мен. Отчаяно се нуждая от нея. Когато отново мога да говоря, не мога да не попитам: "Защо не оставиш тях да се погрижат за това вместо теб? Изглежда ужасно." Имам предвид превързаната му ръка; предполагам, че другата е счупена. "Намираме се на вражеска територия, хлапе. Нито едно от тези мелези няма да се доближи до мен, ако мога да го предотвратя." Той ме поглежда строго. Вражеска територия или не, благодарен съм, че съм извън гората и извън този кошмар. "Какво й каза той?" Илай ме гледа с най-заплашителния си поглед. Правя се на глупав. "Не го чух." Ако му кажа, че докторката е сродната душа на Ноа, вероятно ще изгори цялото това място. Илай е много старомоден и се интересува от всички тези глупости за "кръстосване на видове". Вероятно затова ще умре огорчен и сам.