– Не, права си. Няма да разбера, защото нямам деца – промърмори Емили, гласът ѝ трепереше, а очите ѝ отразяваха болезнени спомени, от които не можеше да се отърси. Тя се обърна рязко и забърза към вратата. – Не, не, Емили. Не исках това да кажа. Толкова съжалявам – замоли се отчаяно Миа, гласът ѝ беше тежък от разкаяние, докато се протегна и хвана ръката на Емили, не желаейки да я остави да си тръ