Алесандро се наведе и почука по масата между Джиа и Максимо. - Хей, хей, приятелчета! - каза той с дълбокия си глас. И двамата спряха да спорят и погледите им се насочиха към Алесандро. Той се усмихна. Първата стъпка беше постигната. - Защо се карате? Това трябва да е семейна вечеря, а не съперническа. И погледнете майка ви - прошепна той, така че Миа да не чуе разговора им. Главите на Джиа и Макс