— Кажи, жена — заповяда той, с хладна усмивка, играеща на устните му, а тонът му капеше от заплаха. — Н..не! — успя да изрече Ария, гласът ѝ трепереше от страх. — Точно така, и това е единственият отговор, който очаквам от теб — проточи Алесандро, с пронизващ поглед. Тогава Мария, с презрителен поглед, проблеснал на лицето ѝ, промърмори: — Тогава чие е това дете? — Тя бързо прикри изражението си с фалшива загриженост. — Аз... не исках да кажа това. Но тези думи бяха достатъчни, за да предизвикат буря от гняв, ревност и омраза в съзнанието на Алесандро. Бързо той хвана лицето на жена си между пръстите си, упражнявайки такъв натиск, че Ария се уплаши, че лицето ѝ може да се счупи на две. Очите му се впиха в нейните, а във въздуха висеше мълчаливо предупреждение. — Ако разбера, че носиш дете на друг мъж — прошепна той опасно, гласът му беше отровна съскане, — няма да се поколебая да убия теб и това копеле. Сърцето на Ария пропадна в стомаха ѝ. Каквото и да кажеше, тя знаеше, че съпругът ѝ няма да ѝ повярва. Затова тя остана мълчалива, а тежестта на тайната ѝ я притискаше. На Алесандро му омръзна да се взира в уплашеното ѝ лице и блестящите ѝ очи. С леко побутване той се обърна, грабвайки сакото и куфарчето си. Тръгна за работа, без да спира на масата за закуска. Когато вратата се затвори зад него, раменете на Ария увиснаха облекчено, но само за миг. Надвисналият ужас се върна, когато осъзна, че може да си поеме свободно дъх едва когато Алесандро открие бременността ѝ. Тя се молеше за чудо или за помощ, която да го накара да види истината, да осъзнае, че животът, който расте в нея, е негова плът и кръв. ________________ В приглушаващата се вечерна светлина Ария уморено завърши домакинските си задължения, умът ѝ вече се носеше към предстоящата задача да приготви вечеря. Докато се суетеше из кухнята, движенията ѝ забавени от умора, Мария се приближи, с насмешка, играеща на устните ѝ, докато наблюдаваше уморената форма на Ария, знаейки много добре тайната, която се крие под уморената ѝ фасада. Бременността на Ария, прикрита с внимателни лъжи, не беше убягнала от вниманието на Мария. Тя се беше натъкнала на издайническата пръчка за тест за бременност в кофата за боклук, откровение, което беше запалило тлеещ гняв в нея. И все пак, външно, Мария поддържаше фасада на спокойствие. — Ария, мила — започна Мария, гласът ѝ беше примесен с фалшив съчувствие, — всички скоро ще тръгнем за партито. Мразя да те оставям сама така, но знаеш колко капризен може да бъде Алесандро. Той ще бъде ужасно разстроен, ако не се подчиним на заповедта му да присъстваме. — Думите на Мария бяха примесени със съжаление, въпреки че истинските ѝ емоции лежаха другаде. — И няма да повярваш каква е причината за това парти — продължи Мария, гласът ѝ беше примесен с горчивина. — Всичко е заради Ванеса, скъпата приятелка на Алесандро, която се завръща след три години. Тя беше далеч, преследвайки мечтите си за актьорство и моделиране. Гърлото на Ария се стегна при споменаването на любимата на Алесандро. — Пази се — каза Мария, стискайки ръката на Ария със съчувствие, преди да си тръгне. Останала сама в огромното имение, апетитът на Ария намаля при мисълта за Алесандро, който празнува завръщането на приятелката си. Тя остави вечеря за слугите, преди да се оттегли в стаята си, търсейки утеха в ранна почивка. Докато се настаняваше, телефонът ѝ звънна с известие. Отваряйки го, тя беше посрещната от вирусна новинарска статия, показваща снимка на Алесандро и Ванеса, хванати в страстна целувка. Те изглеждаха толкова щастливи, толкова перфектни заедно, и сърцето на Ария се разби на безброй парчета. Сълзи се събраха в очите ѝ, докато ръцете ѝ обикаляха корема ѝ инстинктивно, мислейки за нероденото си бебе. Стана болезнено ясно, че приемането на бебето ѝ от Алесандро е несигурно. С завръщането на Ванеса, последната надежда на Ария за щастлив семеен живот с Алесандро се изпари. Тя се примири с реалността, че никога не би могла да бъде жената, която Алесандро наистина би обичал. Изведнъж електричеството угасна, потапяйки цялото имение в тъмнина. Ария бързо запали телефона си, чиято слаба светлина хвърляше зловещи сенки около нея. Тя тръгна по коридора и се опита да се обади на слугите и охраната, но никой не отговори. Паника започна да се надига в нея, когато чу безпогрешния звук от стъпки - много стъпки - влизащи в къщата. Светвайки светлината на телефона си към шума, тя зърна няколко маскирани фигури в черни дрехи, въоръжени с ножове и пистолети, очевидно замислящи нещо лошо. Сърцето ѝ заби силно в гърдите ѝ, докато бързо изключи светлината на телефона си и започна да бяга, разчитайки на интимното си познаване на имението. Живяла и работила там толкова дълго, тя познаваше всеки ъгъл наизуст. Тя безшумно се движеше през тъмното, криейки се зад кухненския плот, и чакаше, дишането ѝ беше плитко и тихо. Натрапниците се разпръснаха из къщата, а гласовете им отекнаха зловещо. — Излез, излез, където и да си — подигра се един от тях, тонът им беше смразяващ. Изведнъж тя чу един от тях да говори с настойчивост: — Трябва да намерим тази кучка и да я убием веднага, или шефът ще ни убие. Шефът! Името се запечата в съзнанието ѝ. Нямаше отричане; тя знаеше кой трябва да е. Кой друг можеше да бъде шефът, освен Алесандро Валентино? Осъзнаването я удари като удар в стомаха. Собственият ѝ съпруг искаше да я види мъртва. Тежестта на предателството беше почти непоносима, но тя знаеше, че трябва да оцелее - заради бебето си. С подновено чувство за решителност Ария реши да остане скрита вътре в кухненски шкаф, задържайки дъха си, докато слушаше натрапниците да претърсват имението. Те ровеха из стаите, а гласовете им ставаха все по-разочаровани с всеки изминал момент. Ария чакаше, със забило сърце, докато усети, че са се отдалечили. Използвайки възможността, Ария тихо отвори вратата на шкафа и се измъкна от кухнята. Тя се движеше скришом през затъмнените коридори, а познаването ѝ на имението направляваше стъпките ѝ. Когато стигна до входната врата, тя надзърна навън, уверявайки се, че е чисто. Докато излизаше от къщата, я порази смразяващо осъзнаване, което потвърди съмненията ѝ: Алесандро беше организирал това толкова добре. Той беше инструктирал слугите и охраната да я оставят сама в имението, улеснявайки хората му да нахлуят в имението и да я убият. Сълзи се стичаха по лицето ѝ, но тя ги избърса, фокусирайки се върху бягството си. За първи път в живота ѝ изглеждаше, че съдбата иска да живее. Решена и непоколебима, Ария остави всичко зад себе си - къщата, съпруга си, стария си живот. Ария продаде сватбения си пръстен, символ на счупения си брак, който струваше десет милиона долара. С парите си купи самолетен билет до Ню Йорк, планирайки да започне нов живот, където никой не би могъл да намери нея или бебето ѝ. — Не се притеснявай, бебе. Баща ти не иска теб и мен, но аз винаги ще те обичам и ще те защитавам — каза Ария, галейки корема си, докато говореше на бебето вътре. Сълзи на предателство и разбито сърце се стичаха по бузите ѝ, но тя бързо ги избърса с твърда решителност. Докато се качваше в полета, тя хвърли последен поглед зад себе си. — Сбогом, Алесандро Валентино — прошепна тя на себе си. — Сега си свободен да живееш както искаш.