Докато Дънкан се връщаше от мислите си, се чу тропане на вратата и сестра му викаше да я отворят, преди да се случи някакъв огромен инцидент. Той отвори вратата, а сестра му се втурна вътре, носейки торби и кутии с всякакви форми и размери. "Виждам, че си пазарувала, Марни." Марни се засмя: "Има още, изпратих Марко да донесе останалото." "Марни, казах ти да вземеш само колкото е нужно, докато я заведа на пазар, а това изглежда като да си изкупила всички магазини." "О, спри да драматизираш и започни да ми помагаш." Дънкан започна да разтоварва Марни и да оставя всичко насред пода, точно когато Марко влезе в стаята, изглеждайки като товарен кон. Той отиде право там, където Дънкан беше сложил другите неща, и ги изсипа всичките на купчината. Марко се свърза телепатично с Дънкан: "Ако знаеш какво е добре за теб, ще избягаш бързо. Имам три сестри, помниш ли? Виждал съм го и преди, повярвай ми, не искаш да оставаш. Ще те накарат да правиш неща, които никой мъж не трябва да прави." Марко се обърна на пети и избяга от стаята. Дънкан погледна Спеър, тя изглеждаше малко объркана. Той отиде при нея и я хвана за ръка. "Спеър, това е малката ми сестра, Марни. Марни, това е моята партньорка и Луна Спеър." Марни започна да скача от вълнение: "Боже господи! Ти наистина си намерил своята партньорка." Дънкан се наведе и целуна Спеър по темето. "Аз ще тръгвам сега, имам работа. Забавлявайте се." "О, може би Марни може да ти помогне да измислиш ново име. Наистина имах предвид това, когато казах, че не искам да си спомняш всички тези глупости всеки път, когато някой казва името ѝ." С много грациозен поклон, той напусна стаята. Марни отиде и седна на леглото, като взе Спеър със себе си. "Ще бъдем много добри приятелки, просто го усещам. Ще си говорим, докато вървим." След тези думи тя започна да вади неща от торбите и преди да се усети, имаше шампоан, балсам, душ гел и лосион за тяло. Имаше всичко, което едно момиче би могло да поиска в отдела за тоалетни принадлежности. Марни беше вихър от енергия, сега вадеше летни рокли, дънки, тениски, анцузи и суитшърти, пижами, нощници, сутиени, бельо и доста неща, за които беше сигурна, че са просто връвчици. За каквото не беше сигурна, Марни просто го слагаше в гардероба. "Добре, сега ще те поглезим, ще ти направим преобразяване и всичко останало." Тя изтича в банята и пусна водата. Спеър усети всички неща, които използваше, миризмата беше много силна. Марни излезе и видя Спеър да си мръщи носа от миризмата. "Знам, прекалих и пуснах отново водата, предишното миришеше като френски публичен дом в петък вечер." "Добре, време е за твоята вана с балончета." Спеър влезе в банята и започна да си сваля дрехите, когато чу Марни да ахва. Спеър знаеше какво гледа и се обърна, за да ги скрие. Гледаха се известно време и тогава Марни се хвърли върху Спеър, прегръщайки я. Марни плачеше и повтаряше, че съжалява отново и отново. Спеър се отдръпна, гледайки опръсканото от сълзи лице на Марни. "Никога повече не искам да те чуя да казваш, че съжаляваш, това, което е направено, не е направено от теб. Никога не казвай, че съжаляваш за лайната, които другите задници правят." Марни я прегърна отново и позволи на Спеър да влезе във ваната. "Сега искам да се отпуснеш и да опиташ всички аромати за вана. Ще дойда да те взема след половин час." Веднага щом Марни затвори вратата, тя се свърза телепатично с Дънкан. "Знаеше ли за всички тези белези по гърба и краката ѝ?" "Марни, за какво, по дяволите, говориш?" "Дънкан, тя има дълги белези по гърба и горната част на бедрата, също така изглежда, че не е яла хубаво от много, много време. Защо името ѝ е Спеър?" Марни чакаше Дънкан да отговори, вместо това вратата на спалнята се отвори и там стоеше много ядосан Дънкан. Той мина покрай Марни по пътя си към банята, Марни го хвана и го отдръпна. "Ако влезеш там ядосан, докато тя е гола във ваната, никога няма да успееш да я накараш да ти се довери. Ваната е мястото, където една жена е най-уязвима. Така че успокой топката и се върни към твоите Алфа задължения." Дънкан погледна Марни още малко, докато се успокои. "Добре, ще си тръгна, но искам да знам всичко, което ти каже, разбра ли?" Марни кимна с глава и го избута в коридора, затваряйки и заключвайки вратата зад него. ________________________________ Лили вървеше ядосано по коридорите на гимназията си, където и да погледнеше, не можеше да намери Спеър никъде, нито пък някой от приятелите ѝ. О, тази малка кучка ще си плати за това, как смее да не се появи в училище, трябвало е да даде на Лили отговорите за теста. Ако не го издържи, може да се наложи да ходи на летни курсове, нямаше начин, по дяволите, да понесе това унижение. Нямаше избор, тя каза на приятелите си да кажат на учителката, че е болна и се прибра вкъщи. Тя излезе ядосано от училище, тропайки с четирисантиметрови токчета. Тя стигна до чисто новото си BMW и излетя с гуми от паркинга. Отправи се като ракета право към дома си. Лили влетя зачервена в къщата си, а майка ѝ Джоан я спря. "Какво, по дяволите, правиш вкъщи? Трябва да си затънала в изпити в момента." "Мамо, тази малка кучка никога не се появи, за да ми даде отговорите, трябваше да им кажа, че съм болна и се прибрах вкъщи." Майка ѝ изсъска ядосано. Тя се отправи към тавана, за да даде на Спеър още един урок, по-добре да е мъртва там горе. Това беше единственото извинение, което щеше да приеме, дори и тогава можеше да използва камшика върху нея. Когато стигнаха до вратата на тавана, Джоан използва ключа си и отключи вратата. Посрещна ги тишина, включвайки светлината, те се огледаха, стаята беше празна. Съдейки по вида, тя си беше събрала нещата и си беше тръгнала. Джоан се разяри, бутайки гардероба, който се разби на парчета при удара в пода. Как можеше тази малка кучка да направи това, как смееше да си мисли, че може да си тръгне. "Какво правим сега, мамо?" "Ще намерим кучката и ще я пребием обратно в подчинение. Ще се свържа с баща ти и ще му кажа да си прибере задника вкъщи. Тя знае твърде много, не можем да ѝ позволим да напусне територията на глутницата." Джоан избута Лили от къщата. "Иди и започни да търсиш малката кучка и когато училището свърши, накарай приятелите си да ти помогнат. Отивам право при Алфа Майкъл и ще го информирам какво се случва." Лили отпраши, несигурна къде да търси, не че Спеър се мотаеше някъде, където тя обичаше да ходи. Тогава ѝ хрумна идея, доста рядко за нея. Малката кучка имаше работа в местен хотел, сега просто трябва да разбере кой и да започне да задава въпроси. Честно казано, дълбоко в себе си тя се надяваше, че Спеър наистина е избягала. __________________________ Спеър вече беше облечена в удобни дънки и мека тениска. Марни ѝ правеше косата, опитваше грим и лосиони и през цялото това време ядяха пица. Сега тя знаеше какво е да си една от главите на Барби, с които малките момичета си играят. "Марни, как трябва да се наричам? Не искам това име, въпреки че е всичко, което съм познавала." "Ами има ли друго име, което винаги си харесвала, можеш да го опиташ за малко и да видиш дали ти подхожда. Какво казва твоят вълк?" Спеър се свърза телепатично с Артемис: "Ами имаш ли някакви идеи?" Артемис помълча известно време и след това каза: "Адира". "Артемис казва, Адира, харесва ми." "Много добре, аз те наричам Адира Мари Макпатън. Дадох ти моето второ име, като сестри сега можем да го споделяме." Марни се свърза телепатично с Дънкан и му каза името, което са решили, за да може той да подготви всички документи. Дънкан каза името, той и вълкът му се съгласиха, че това е правилният избор, красив избор. Перфектно име за неговата перфектна партньорка. С настъпването на вечерта Дънкан отиде да придружи дамите на вечеря, това ще бъде първият път, когато Адира яде с други с такъв размер, така че той ще бъде толкова близо, колкото тя му позволи да бъде. Той никога не иска тя да се чувства сама или не добре дошла. Когато тя слезе с сестра му, той не можеше да повярва на очите си, възможно ли е тя да бъде още по-красива? Ставаше все по-трудно да ѝ устои. Той посегна към ръката ѝ и тя я даде лесно, което зарадва Дънкан. Никой никога повече няма да я нарани, ако се опитат, Дънкан ще ги разкъса на парчета. Той я придружи до масата им и започна да я представя на своя Бета Марко и на няколко от старейшините, които седяха с тях. Всички бяха щастливи, че Дънкан е намерил своята партньорка и бяха приветливи към Адира. Той я наблюдаваше, докато виждаше как тя видимо става все по-удобна. Тя дори се усмихваше, докато завършваха десерта.