Адира беше готова да тръгне на следващата сутрин, толкова беше щастлива, че синът ѝ е здрав. Не можеше да понася да е далеч от него. Дънкан кръжеше около тях с гордост и защита. Тя погледна сина си: "Е, малчуган, време е да се приберем вкъщи." Той стисна пръста ѝ в малкото си юмруче, сякаш се съгласяваше. Тя беше изумена от уменията му, а той беше едва на един ден. Носеше малка синя ръчно изработе