— Сега си моя — прошепна Троица с пресипнал глас, а очите ѝ светнаха. Тя гледаше гладно Дезгар, който беше съсипан и откъснат от света. Той не знаеше какво щеше да му се случи, ако не се събудеше. — Ще се грижа за теб, по-добре от сестра ми. Троица се наведе и го целуна грубо, чувстваше, че никога няма да се насити на вкуса му и вечно ще е гладна за него. Радваше се, че планът ѝ се беше осъществил