Мал беше чул какво се е случило снощи и не можеше да повярва. Беше сигурен, че нещо не е наред в цялата ситуация, но алфата просто не искаше да го слуша, а Вин се присмиваше на теорията му. „Ти не беше там, не видя стаята. Миризмата на секс и алкохол беше толкова наситена.“ Бетата изглеждаше отвратен дори когато го спомена. Очите му потъмняха, той осъждаше подобен акт. Случилото се снощи все още не се беше разпространило, но с участието на Тринити, Мал беше сигурен, че всички хора в глутницата щяха да научат за това преди залез слънце. Той можеше само да въздъхне пред това затруднение. Самият той не вярваше, че Зоуи би могла да извърши такъв неморален акт, но пък нямаше никакви доказателства да твърди обратното, освен вътрешното си усещане, което му казваше, че трябва да има нещо повече. Мал откри Зоуи да спи в седнало положение до кабинета на алфата и се приближи до нея. „Зоуи, ще се нараниш, ако спиш така,“ каза Мал тихо, докато леко разклащаше тялото ѝ. Зоуи подскочи и го погледна изненадано. „Къде е Десгар?“ След това очите ѝ се насочиха към кабинета и тя се изправи, само за да открие, че стаята е празна, след като влезе. „Алфата е на тренировъчния полигон,“ каза Мал. „Всъщност, какво се случи с теб снощи?“ Зоуи не можа да се сдържи и избухна в сълзи, докато му разказваше всичко. Чувстваше се много благодарна, че някой я попита за това и не стигна направо до заключението, че е предала Десгар. Как би могла да направи това? Зоуи разказа на Мал как Тринити я е помолила да дойде с нея в клуба, защото нейна приятелка имала рожден ден там и Десгар бил добре информиран за това. Но след третата чаша Зоуи почувствала, че ѝ се вие свят и Тринити ѝ помогнала да резервира хотел в същата сграда на бара. След това Зоуи припаднала и когато се събудила, установила, че е гола с непознат. Сред паниката ѝ дошъл Десгар с Тринити. „Тя сама ми каза, че е уредила всичко.“ Зоуи беше съкрушена, че Десгар не ѝ вярваше изобщо. Той дори не обмисли възможността тя да казва истината. „Той не ми повярва…“ Зоуи не можа да се сдържи и отново заплака. Сърцето я болеше толкова много, че искаше само да накара Десгар да ѝ повярва. Но изглежда, че това беше твърде много да се иска. „Очаквах го. Трябва да има нещо нередно в цялата ситуация.“ „Няма как да го предам с някакъв случаен човек, когото дори не познавам,“ каза Зоуи между сълзите си. „Вярваш ли ми?“ Мал се усмихна безпомощно. „Не знам за този човек, но мога да бъда сигурен, че той не би бил по-готин от моя алфа, следователно, защо би искала да избягаш при него.“ Зоуи се засмя на тази логика. Почувства се малко по-добре, след като поговори с него. Всъщност тя беше по-близка с гамата, отколкото с бетата, и беше щастлива, че Мал ѝ вярва. „Спри да плачеш, дай му малко пространство. Ще помогна да говоря и аз с него,“ обеща ѝ Мал и Зоуи не можеше да бъде по-благодарна на него от това. „Дължа ти,“ изсумтя Зоуи, докато бършеше сълзите си, на което Мал ѝ отправи отвратен поглед и това ги накара и двамата да се засмеят. „Вече ми дължиш твърде много,“ подразни я Мал. Обаче, когато Зоуи се почувства малко по-добре, Десгар влезе в стаята и ги гледаше как двамата се смеят заедно в кабинета му, което накара кръвта му да кипне от гняв. Усещайки рязкото спадане на температурата, и двамата обърнаха главите си към Десгар. Можеха да усетят погледа му, изпълнен с враждебност. Зоуи веднага се изправи и се приближи към него, тя беше щастлива, че може да го види сега, но Десгар не се чувстваше така, защото всичко, за което можеше да мисли, беше как отхвърлената му партньорка флиртува с неговата гама. „Десгар, нека поговорим, наистина трябва да поговорим,“ каза Зоуи нетърпеливо, докато протягаше ръка към него, но той отблъсна нейната, докато изрева ядосано. „МАХАЙ СЕ!“ Очите на Десгар бяха изпълнени с ярост, докато гледаше как Зоуи падна на пода, тя беше толкова уморена и все още не беше яла нищо от снощи, съчетано със стреса и напрежението, с които трябваше да се изправи, тя просто нямаше никаква останала сила. Виждайки как тя падна толкова лесно, Десгар подскочи, но не направи нищо. Той я гледаше ядосано. „Десгар, мисля, че трябва да я изслушаш,“ каза Мал, опитвайки се да успокои ситуацията и искаше да помогне на Зоуи да се изправи, но погледът на алфата го накара да спре. Не можеше да се приближи небрежно до Зоуи, за да не усложни недоразумението. „Защо трябва да слушам курва като нея?!“ излая той злобно. Мал ахна, когато чу как Десгар я обижда. В миналото той дори не би проклел, когато беше с нея, колкото и да е ядосан, но в момента я унижаваше толкова открито. От друга страна, чувайки какво мисли Десгар за нея, Зоуи се стресна. Почувства, че сълзите ѝ отново започват да се събират в очите ѝ, но тя ги избърса, преди да можеха да паднат по лицето ѝ, вместо това се изправи и отново се приближи до Десгар, очите им се срещнаха и и двамата изглеждаха много наранени. Но веднага щом Зоуи беше точно пред него, тя вдигна ръка и му удари толкова силно плесница. „Внимавай какво говориш!“ изкрещя Зоуи. Тя го погледна злобно. „Това ли е как ме виждаш?!“ Десгар беше изненадан, когато получи плесницата, но когато я погледна отново, той всъщност се усмихваше, но тази усмивка изобщо не достигаше до очите му. „Да. Как иначе трябва да те нарека?“ подигра се Десгар. „Как беше? Задоволи ли те той?“ Той гледаше как я наранява толкова зле.