Зоуи почувства как цялото ѝ тяло се срина под вълна след вълна от болка, след като Десгар отхвърли връзката между тях. Усещането беше сякаш някой я пробожда безброй пъти, а болката от прекъснатата връзка разбиваше сърцето ѝ. Тя се сви на кълбо, защото не можеше да понесе болката. – Аааргх…! – извика Зоуи. Сърцето ѝ кървеше, а Десгар само се намръщи. И той чувстваше болката, но болката от предателството на собствената му половинка го възпираше да протегне ръка към Зоуи и да я утеши. Това беше жената, която обичаше през последните две години, някой, около когото се въртеше светът му, но тя беше и тази, която му причини толкова много болка, че вече не можеше да я понесе. – Моля те, не го прави, Десгар… някой ме измами! – Зоуи се вкопчи в гърдите си. Одеялото, което покриваше тялото ѝ, се свлече и разкри смучка на лявата ѝ гърда. Самата гледка беше достатъчна, за да разбере, че е постъпил правилно, въпреки че сърцето му кървеше, за да прекъсне връзката между тях. – Никога не бих те предала, Десгар, моля те, повярвай ми само този път… – умоляваше Зоуи. Сълзи се стичаха по лицето ѝ, докато гледаше своята половинка, но омразата в очите му я нарани още повече. – Не съм го направила. Някой ме измами… И все пак, Десгар беше изтръпнал. Гледаше я как умолява, но не чуваше нищо. Точно в този момент някой влезе в стаята и те чуха пронизителния ѝ глас, когато видяха ужасяващата сцена вътре. – К-какво става тук? – гласът на Тринити отекна, когато фигурата ѝ се появи зад вратата. Тя се запъти към стаята и видя Десгар и Зоуи на пода, втренчени един в друг. – Какво ти се е случило, сестро? Тринити беше сестра на Зоуи, само с една година по-голяма от нея, но двете имаха много различни характери и никога не са били близки. – Ах! Зоуи! Защо не носиш нищо?! – Тринити повиши глас, а след това очите ѝ се плъзнаха от мъртвото тяло на мъжа към сестра ѝ. – Ти… двамата… прекарахте ли нощта заедно? Въпросът само влоши положението на Десгар. Той изръмжа ниско и опасно, докато ставаше и не удостои Зоуи с поглед. Очите му бяха върху разпръснатите дрехи на мъжа на пода, както и върху бикините и сутиена на Зоуи. Изведнъж очите на Зоуи се разшириха. Тя си спомни какво се беше случило предната вечер. – Това беше ти – каза Зоуи сковано. Тринити се стресна и спря на място. – Какво искаш да кажеш, Зоуи? Не разбирам. – Ти си тази, която ме измами! – извика Зоуи. Трепереше от гняв, когато спомените ѝ от предната вечер се върнаха. Не вярваше, че собствената ѝ сестра ще ѝ причини нещо подобно. – Как можа да ми го направиш?! Зоуи беше ужасена, когато прииждаха проблясъци след проблясъци от спомените ѝ. – Зоуи, за какво говориш? Ти настоя да отидеш с този мъж. Беше пияна и аз ти напомних да не се забъркваш… казах ти да не ходиш с него… Зоуи почувства как цялото ѝ тяло трепери от гняв, като чу какво каза сестра ѝ. Това не беше истината! – Тринити! – Зоуи я погледна злобно, но се спря, когато Десгар се изправи и я изгледа много студено и безчувствено, преди да напусне стаята. Той не си направи труда да разбере истината и това остави Зоуи унила. Колко малко доверие имаше в нея… Междувременно, когато Десгар излезе от стаята и беше извън обсега на слуха, тъжният израз на лицето на Тринити се промени в подигравателен. Тя открито се засмя на нещастието на сестра си. Зоуи го знаеше. Имаше нещо нередно, когато Тринити се опита да се сближи с нея, но тя остави настрана тревогите си, защото беше достатъчно щастлива да има връзка със сестра си, но кой би си помислил, че ще крои планове срещу нея толкова жестоко. – Казах ти колко си глупава и сега ми го доказваш – каза Тринити, свивайки рамене. – Не се притеснявай, аз ще се грижа добре за Десгар. Можеш да ми имаш доверие за това. Точно така. Тя преследваше половинката ѝ. Винаги е била влюбена в алфата и сега, с отхвърлянето на Десгар и разбиването на връзката, нямаше нищо, което да я спре да го преследва. – Кучко! – Зоуи беше твърде ядосана, за да говори, можеше само да я прокълне и да се надява, че е разбрала за това по-рано, за да не сваля гарда си срещу нея. – Кучка? – Тринити се засмя. – Не виждаш ли коя от двете ни прилича повече на кучка? След като каза това, Тринити се обърна и остави Зоуи сама в стаята, но не след дълго Вин, бетата, влезе в стаята, за да почисти бъркотията, която алфата беше създал, с двама воини след него. Той погледна Зоуи безучастно. – Не вярвам, че ще направиш това на алфата – каза той презрително. Зоуи стисна зъби. Не можеше да отвърне на тези думи, защото никой не ѝ вярваше и ако се опитваше, щеше да изглежда като някой, който е толкова отчаян, сякаш се чувства виновен за нещо, което не е направил. Затова Зоуи му позволи да я гледа презрително. – Не съм го направила. Тринити ме измами. – С тези доказателства все още се опитваш да го отречеш? – Вин поклати глава недоверчиво. – Имай малко достойнство и се извини за грешката си, вече не си дете. Не знаеш колко много те ценеше Десгар и това ли му връщаш в замяна?! Въпреки това, Зоуи се изправи, одеялото все още прикриваше голото ѝ тяло, докато взимаше роклята си и тръгна към банята. Преди това тя го погледна, отвратена беше от обвинението му. Вин се стресна, когато видя този поглед. Зоуи изглеждаше толкова свирепа. Въпреки че вече нищо не каза.