Първото нещо, което Зоуи почувства, когато отвори очи, беше усещането, че плува. Умът ѝ беше толкова лек, а тялото ѝ – изтощено. Отне ѝ известно време, за да се огледа и да разбере, че е в болница.
Очевидно беше припаднала през нощта и вече беше следобед. Майка ѝ и баща ѝ бяха много разтревожени, защото не се събуждаше дълго време.
– О, Зоуи, изплаши ме… – въздъхна Алиана, а Джеймс стана и повика
















