Зоуи беше объркана да чуе детски гласове не толкова далеч от нея. Опита се да отвори очи, но трябваше да ги приспособи към ярката светлина от прозореца. Чувстваше се леко дезориентирана, защото тялото ѝ беше толкова слабо. Вероятно това беше най-слабото усещане, което някога беше изпитвала.
След като успя да седне, Зоуи разтърка очите си и огледа обстановката. Вече не беше в онази болнична стая. Б
















