Алисън бавно обърна глава към него и попита:
– К-какво?
– Казах: „Съжалявам“.
– Защо пак ме нарече „скъпа“?
Той присви очи.
– Само това ли чу?
– Колко пъти съм ти казвала да не ме наричаш така?
– Не мога да се спра. Вече е навик. И ти трябва да свикнеш да го чуваш.
– Ти луд ли си?
– Да, луд съм.
– Тогава трябва да отидеш в психиатрична болница.
– О, скъпа. Бях приет там, преди да се върна в тази г
















