Измина седмица, откакто започнах да избягвам Итън. Онзи ден не отговорих на брат му, Райън. Той каза, че съм влюбена в Итън. Първо се изненадах, но после осъзнах, че може да чете в очите ми, когато го гледах. След онзи ден той не ме притесняваше повече. Той стана много популярен в нашето училище. Както казваше Тереза, не се срещаше с никого. Виждах го всеки път с различни момичета. Итън също изглеждаше странно, когато беше около мен. Не знаех защо. Тъй като го избягвах, не трябваше и да мисля за това. "Утре е рожденият ден на моето съкровище. Толкова съм развълнувана." Чух Тереза да се радва за рождения ми ден. Щеше да стана на осемнадесет. Някак си се чувствах нервна. Беше времето, когато върколаците намират половинките си. Ако преди това някой ме белязаше, можех да бъда негова половинка. Но все още не бях се свързала с никого, така че щях да получа някого за своя половинка. "За какво мислиш?" Тереза ме потупа по рамото. Поклатих глава. "За нищо." "Все още ли мислиш за Итън?" Въздъхнах. Не, но в същото време, да, мислех за него. Връзката му с Джули не беше ясна. Той също не я беше обявил. Но аз не бях негов тип и утре беше рожденият ми ден, така че трябваше да мисля само за своята половинка. Тъй като не ме харесваше, не трябваше и да мисля за него. "Притеснявам се за своята половинка." Обясних на Тереза. "Не се притеснявай. Той ще те разбере. Знаеш, че половинката може да промени живота ти с щастие." Кимнах с глава. Но не беше това. Винаги съм чувствала, че Итън е моята половинка. Чувствам го от дълго време. Чувствах се някак си свързана с него. Бях сигурна, че той не може да го почувства, иначе поне щеше да се опита да говори с мен за това. Поговорихме известно време и след това се върнахме в часовете си. След последния си час чаках Тереза. Минавах покрай няколко класни стаи, когато чух ръмжене. Краката ми спряха. Обърнах глава към класната стая и се приближих до вратата. Коридорът беше празен. Огледах се и открих, че съм единствената там. Изведнъж чух звук от удар. Веднага отворих вратата и видях двама момчета, хванали се за яките. Бях шокирана, когато видях лицата им. "Итън!" Извиках и се втурнах към него. Но преди да успея да стигна до него, Райън вече го беше ударил в лицето. Кръв излизаше от ъгъла на устната на Итън. Итън отстъпи назад и гърбът му се опря на стена. Хванах лицето му с ръце и попитах: "Д-Добре ли си? Какво става?" Той се намръщи, когато ме видя. Леко отмести ръката ми от лицето си. Собствените ми действия ме изумиха. Итън избърса кръвта от устните си с палец. Погледнах Райън, който ме гледаше лошо. "Какво става? Защо го биеш?" Попитах го. Той ме гледа няколко секунди и очите му потъмняха, което ме изплаши. В онези дни той се държеше само детински с мен. Никога не го бях виждала такъв. Спомних си, когато беше дете, винаги се ядосваше на другите. Без да осъзная, Итън отиде при него и го удари силно. Бях шокирана. Те започнаха да се бият отново. Като диви зверове, те се бяха хванали за гърлата. "Можете ли и двамата да спрете?" Казах и се опитах да отместя Итън. Не знаех какво да правя. Трябва ли да се обадя на някого за помощ? Единият му счупи устните, а другият му счупи бузата. Какво щях да правя? Опитах се отново да ги отместя, но бях избутана от тях. "Ааах!" Паднах на стената и си ударих главата. Хванах се за челото. Итън и Райън спряха да се бият и ме погледнаха. Изглеждаха зашеметени. Не бяха си помислили, че ще се нараня. "Мамка му! Какво ти стана?" Каза Итън и се втурна към мен. Райън стоеше там, където беше, докато ме гледаше. Чувствах се замаяна. "Н-Не се бийте." Почувствах тъмнина да ме обгръща и всичко около мен се изпразни. Когато се събудих, видях бял таван. Опитах се да седна, но почувствах ръка, леко притискаща рамото ми. "Не сядай. Трябва ти почивка." Чух Тереза. Обърнах глава надясно и видях, че тя седи на столче близо до леглото. Докоснах челото си и усетих лепенка отляво на челото си. "Какво стана?" Попитах я. Спомних си битката и тогава изведнъж се нараних. "Обадих ти се. Итън получи обаждането и ми каза да дойда в този лазарет." "Итън? Как е той?" "Изглеждаше ми добре. Само с разкъсване на устните." "Къде е той?" "Той си тръгна в момента, в който дойдох тук." Кимнах и затворих очи. Починах си малко и Тереза ме чакаше един час, докато седеше там. Станах. Медицинската сестра ми каза, че съм добре да си тръгна. Взех болкоуспокояващо и излязох от болницата с Тереза. Тя ме остави вкъщи и ми каза да се грижа за себе си. Когато влязох вкъщи, майка ми видя челото ми и попита: "Какво ти стана?? Наранила си се!" "Мамо, чувствах се слаба и тогава се подхлъзнах." "Трябва да ядеш повече. Трябва ли да отидем при лекаря на глутницата за преглед?" Изглеждаше много притеснена. "Не, мамо. Напълно съм добре. Просто ми трябва малко почивка." Тя погали главата ми и кимна. Отидох в стаята си и легнах на леглото си. Мислех за днешната битка. Защо се биеха? Когато стана време за вечеря, майка ми дойде с чанта. "Облечи това и ела долу, скъпа." В чантата имаше красива кафява рокля. Извадих я и се усмихнах. "Мамо, не трябваше да правиш това." Тя ме целуна по челото и каза: "Татко ти организира парти тази вечер. Тереза те чака долу." Не бях изненадана. Всяка година баща ми се обаждаше на Тереза и организираше малко парти за нас четиримата в нощта на рождения ми ден. Бях щастлива от това. "Добре, мамо." Отговорих с ярка усмивка. Но усмивката ми замръзна, когато чух следващото изречение на майка ми. "Такава чест е, че Алфа Нийл и семейството му също дойдоха тази вечер, за да отпразнуват рождения ти ден с нас."