Втренчих се в Райън. В очите му имаше удивление, сякаш току-що ме беше хванал на местопрестъплението. Той повдигна вежда. „Какво?“ Отместих поглед от него и се огледах, за да видя дали някой го е чул. Всички ни гледаха, докато си шепнеха. Не беше достатъчно шумен, за да ме чуят. Затворих очи и си поех дълбоко въздух. Отворих очи и го погледнах. „Можеш ли просто да се преместиш?“ „Защо?“ „Какво искаш, Райън?“ „Защо не ми каза за себе си, когато те попитах кой си?“ Превъртях очи. „Не ми се стори важно да ти разказвам за себе си. И без това не сме толкова близки.“ Той мълчеше. Погледнах го, мислейки си, че може би съм малко груба. Но много грешах! Той се подсмихваше. Исках да му ударя усмивката. „Райън, какво правиш с нея?“ Чух глас и погледнах зад него. Беше София. Тя беше дъщерята на Делтата от глутницата ни. Всички знаеха за самоличността ѝ и затова се разхождаше из училището ни като кралица. Първата ѝ цел беше Итън; обаче, на него изобщо не му пукаше за нея. Райън се отдръпна от мен и се обърна. „Нищо, сладурче. Мислех, че имам нужда някой да ме разведе из училището.“ „Какво? Трябва да ми кажеш. Хайде да тръгваме. Ще ти разведа.“ каза щастливо София. Няколко момичета също изглеждаха заинтересовани. Стана ми лошо да ги гледам. Как биха могли да харесват момче като Райън? Освен ако и те не са за еднократна връзка като него. Райън се обърна към мен. „И ти.“ Погледнах го. Страхувах се, че ще разкаже на всички за мен. „Приятно ми е да се запознаем, скъпа.“ Той се изкикоти и ми намигна. Бях онемяла. Той се обърна и тръгна към София. Обви ръка около кръста ѝ и двамата се отправиха да разглеждат цялото училище. Всички все още ме гледаха. Бях толкова ядосана, че не можех да го обясня. Кипех от ярост. Той просто даде на другите причина да ми обърнат внимание, което не ми хареса от самото начало. Тереза се втурна към мен. „Всичко наред ли е?“, попита тя с разтревожено лице. „Какво щеше да се случи?“ „Видях Итън и Джули. После видях Райън и София да излизат от тази страна. Сега всички те зяпат.“ „Нищо не се случи. Райън ме дразнеше.“ „Той какво? Защо?“ Поклатих глава и отново отворих шкафчето си. „Какво гледате всички?“ Чух Тереза да крещи на другите. Всички отместиха поглед от мен. Тереза имаше аура, която можеше да отблъсне всеки, трябва да кажа. Тя беше бета жена. Тя също извади книгите си и отидохме на часовете си. Когато беше последният час, беше комбиниран клас с целогодишни ученици. Що се отнася до графика, Тереза не беше в класа с мен днес. Не бях приятелска с другите, така че всеки път трябваше да присъствам на часа сама. Въпреки това, Итън също беше в този клас. Огледах се и видях, че има две празни места отзад, до прозореца. Но после видях кой седеше пред тези места. Итън и Джули седяха там. Захапах си нервно устни и тръгнах напред. Не погледнах Итън. Начинът, по който ме обиди снощи, беше достатъчен, за да го избягвам, а той отново си имаше приятелка. Така че трябваше да се държа спокойно. Седнах на мястото зад Джули. Опитах се да не гледам напред. Погледнах навън през прозореца. Небето беше ясно днес. Беше слънчев ден. Слънчевата светлина падаше върху пейката ми от прозореца. „Г-н Ивърсен, закъснявате.“ Чух гласа на професор Уилям. Обърнах глава и видях Райън да стои на вратата. „Ами, бях зает да се скитам... искам да кажа да се оглеждам, професоре.“ Отговори той небрежно. Професор Уилям беше строг. Той дори не се отнасяше с Итън като с крал, така че Райън също не беше специален за него. „Това е първият ти час, така че ще го пропусна. Следващия път не закъснявай. Иначе...“ „Иначе, накажете ме наказание или ми намалете оценките. Всичко е наред, професоре. Не се притеснявайте.“ Начинът, по който Райън прекъсна г-н Уилям, шокира останалите. Райън се огледа и погледът му срещна моя. Прословутата му усмивка се върна на лицето му. „Виж колко е секси!“ Чух някакви момичета. Как можеха да шепнат толкова силно!! Опитах се веднага да скрия лицето си с ръце от Райън. Итън обърна глава към мен, сякаш видя кого гледа Райън. Не погледнах Итън. Защо бих? Не каза ли, че не съм негов тип? „Спри да се криеш, скъпа. Дори не се криеш както трябва. Ела тук. Нека те скрия в якето си.“ Всички чуха Райън и се засмяха. Махнах ръцете си от лицето си и се втренчих в Райън, който сега стоеше до мен. „ВНИМАНИЕ, ВСИЧКИ.“ Професор Уилям се развика на всички. Погледнах другите момичета. Те ме гледаха свирепо, сякаш бях извършила престъпление. „Какво? Да не би да си мислят, че съм с него? Той се върна вчера. Какво им става??“ „Съсредоточи се, съсредоточи се. Или искаш да те накарам с мен?“ чух отново Райън. Затворих очи и стиснах юмруци. Това момче ми действаше на нервите. Защо изобщо ми говореше? Не се познавахме толкова добре. Ами, понякога ходех в затвора с майка ми, когато бях дете. Така че го виждах доста време. Това беше. Или играехме веднъж-два пъти, може би, не повече. Избягвах го и се опитвах да насоча вниманието си към класа. „Моля, опитайте се да разберете всичко и няма да го повтарям.“ каза това професор Уилям и се обърна към проектора, за да покаже нещо. Очите ми обаче бяха върху Итън. Той не изглеждаше добре на мястото си. Лицето му беше мрачно. Не видях Джули да говори с него в целия клас. Друго нещо, което забелязах, беше, че тези двама братя никога не са си говорили. Носеше се слух, че не се харесват. Защо? Някак си се изгубих в профила на Итън. Той беше единственият за мен. Без значение кой застане пред мен, го избирах без да се замисля. Лицето му обаче ми напомни и за това, което каза снощи в клуба. Изведнъж усетих дъх в дясното си ухо. Едва не ахнах силно, но се въздържах, когато чух Райън. „Разбирам. Влюбена си в него.“