На следващия ден Грейс седеше в амбулаторията на отделението по акушерство и гинекология на болницата, слушайки дългите обяснения на д-р Боби Гилдън. Тя държеше телефона си и си записваше всяка подробност, която той казваше. "Това е всичко. Бебето изглежда добре. Пазете се", заключи д-р Гилдън. "Благодаря, благодаря!" Грейс набързо изрази благодарността си. В добро настроение, тя сложи фолиевата киселина и добавките с желязо за бременни в чантата си и щастливо излезе. Обаче, във фоайето на болницата срещна Брайън и Луиз. Луиз беше хванала ръката му под ръка, с красива усмивка на лицето. И двамата забелязаха Грейс. В краткия момент, в който очите им се срещнаха, Грейс видя крайно недоволство в студения поглед на Брайън. Тя можеше само неловко да се усмихне и смело да се приближи. "Господин Франсис, здравейте. Чувствам се малко с ниска кръвна захар. Просто дойдох на преглед. Не се притеснявайте. Няма да повлияе на работата ми." Брайън се втренчи в посоката, откъдето идваше тя, студено попита: "Ниска кръвна захар? Но тогава, защо отидохте в отделението по акушерство и гинекология?" Брайън чувстваше, че Грейс умишлено се е появила в болницата и подозираше, че е планирала да се срещне с тях. Той смяташе, че Грейс вероятно играе някакъв трик, може би се преструва на болна или се преструва на бременна, използвайки тези евтини тактики, за да получи повече облаги от него. Лицето на Грейс замръзна с неловка усмивка, след което бързо разбра намека му. "Какво толкова странно има? Отделението по акушерство и гинекология е специално за женското здраве. Като жена, нормално е да дойда тук за преглед." Сърцето на Грейс биеше бързо. Брайън, намирайки обяснението ѝ за разумно и без да предявява допълнителни искания, постепенно загуби подозренията си. Той си помисли, че може би Грейс наистина е тук само за медицински преглед. Той не каза нищо и, без да погледне назад, влезе в болницата с Луиз. Само Луиз не можа да се сдържи и се обърна, гледайки отстъпващата фигура на Грейс със сложно изражение. Грейс остана незабелязала погледа на Луиз, бързайки да излезе от болницата. Само като си помисли, че почти са я хванали, се чувстваше изключително нервна. Вкъщи, Грейс веднага изсипа цялата фолиева киселина от кутията. Тя разкъса празната кутия и инструкциите на парчета и ги пусна в тоалетната. След това прехвърли таблетките фолиева киселина в бутилка за витамини. В този момент вратата на стаята внезапно се отвори. "Какво правиш?" Леденият глас на Брайън накара Грейс да потрепери, а таблетките се разпиляха по пода. "А-аз пия витамини." Грейс се принуди да се успокои, давайки това, което смяташе за твърд отговор, докато държеше бутилката с витамини. Брайън, гледайки бутилката с витамини в ръката ѝ, започна да става подозрителен, погледът му се засили. Витамините не са лекарства, отпускани по лекарско предписание. Хората могат лесно да ги купят в обикновена аптека. Той не можеше да разбере защо тя би отишла в болница, за да ги вземе. Той стана още по-убеден, че тя се опитва да се престори на жалка, за да получи облаги. Той не можа да не се присмее в ума си. Въпреки че Грейс изглеждаше добре възпитана през последните три години, той отдавна чувстваше, че тя не е искрено послушна. Сега тя най-накрая щеше да разкрие истинската си природа. "Остават три месеца. Дръж се прилично и няма да удържам пари. Просто не ми създавай проблеми." С тези думи Брайън напусна стаята ѝ без намек за носталгия. Грейс почувства дълбока болка в сърцето си, но нямаше време да се задълбочава в нея. Тя бързо затвори вратата, събра разпилените таблетки и ги прибра. Това беше единственото нещо, което можеше да направи засега. Рано на следващата сутрин Грейс получи съобщение от иконома Мелвин Дънкан, в което я информираше, че Брайън иска тя да се облече и да се присъедини към него за вечеря в хотел "Синя вълна" вечерта. Грейс беше шокирана, когато чу тази новина. Тя беше напълно изненадана. Откакто Брайън ѝ беше разкрил всичко преди шест месеца и беше престанал да се преструва, че я обича, те никога не бяха споделяли храна заедно. Въпреки че ѝ се стори странно, тя все пак се преоблече в подходящо облекло и си сложи лек грим, преди да се отправи към срещата. В луксозната частна стая на хотел "Синя вълна" Грейс седеше от едната страна на дългата маса, наблюдавайки Брайън от другата. Той носеше изчистен и остър тъмен костюм, погледът му беше студен, а поведението му - надменно. "Защо изведнъж ме покани на вечеря?" попита тя небрежно. Стори ѝ се странно, тъй като Брайън трябваше да се пази да не бъде видян от Луиз, така че не можеше да разбере защо я е поканил на вечеря. Брайън направи знак на сервитьора да сервира ястията, след което спокойно отговори: "Имах нещо в деня на рождения ти ден и не можах да те придружа. Днес ти компенсирам. Въпреки че бракът ни е просто сделка, като твой номинален съпруг, ще направя каквото се очаква. Ще ти осигуря това, което заслужаваш." Като чу това, Грейс се усмихна горчиво. Тя знаеше, че Брайън винаги ще бъде такъв. Дори да имаше хиляди причини да не вечеря с нея, той пак щеше да го направи, играейки ролята на нежен и грижовен съпруг. Обаче, Грейс знаеше, че никога не може да бъде тази, която той наистина обича. Сърцето му принадлежеше на Луиз. Тя беше просто заместител на Луиз и сега, когато Луиз се беше върнала, скоро нямаше да се класира дори за това. Мислейки за това, Грейс почувства неописуема горчивина в сърцето си. Точно тогава сервитьорът донесе храната и мазна миризма нахлу в ноздрите ѝ. Моментално стомахът ѝ се развълнува и се появи желание за повръщане. "Трябва да отида до тоалетната!" Тя покри устата и носа си и бързо избяга от масата, втурвайки се в тоалетната. Наблюдавайки отпътуващата ѝ фигура, Брайън леко набръчка вежди, като в очите му проблесна следа от презрение. Той смяташе, че Грейс се опитва да привлече вниманието му, играейки трикове. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се дразнеше. Въпреки че се отнасяше толкова добре с нея, тя все още прибягваше до такива лудории. Той не можа да не почувства, че тя не разбира благодарността. В тоалетната, Грейс, обърната към тоалетната чиния, се напрягаше да потисне желанието да издаде звук. Тя няколко пъти сухо се изкашля мълчаливо, лицето ѝ се зачерви, докато клякаше до тоалетната чиния. Едновременно с това тя грабна предварително приготвена кутия с кисели сливи от чантата си и започна да ги тъпче в устата си. Тя изяде повече от десет кисели сливи, успявайки да потуши гаденето. Вратата на тоалетната се отвори в този момент, разкривайки високата фигура на Брайън. Той я погледна с набръчкани вежди. "Добре ли си? Какво правиш?" Изненадана, Грейс инстинктивно натисна кутията с кисели сливи по-навътре в чантата си и бързо извади червило, отговаряйки спокойно: "Изпуснах червилото си зад тоалетната чиния. Отне ми известно време, за да го взема." С тези думи Грейс се изправи, сякаш нищо не се беше случило и излезе от тоалетната. Брайън присви тъмните си, дълбоки очи, втренчвайки се в нея. Той не можеше да разбере защо тя беше взела толкова жив нюанс на червило със себе си, когато почти не беше гримирана. Грейс се върна на масата, втренчвайки се в множеството ястия, подредени пред нея, без да чувства никакъв апетит. Дори започна отново да ѝ се гади. "Не, това няма да стане. Трябва да измисля нещо!" помисли си Грейс. Точно тогава пристигна сервитьор, за да я обслужи, заставайки до нея, за да подреди приборите. С леко повдигане на веждата, Грейс направи някои фини движения с ръката си под масата. В следващия момент, когато сервитьорът се обърна, се чуха поредица от дрънчения. Покривката необяснимо беше дръпната, което накара приборите пред нея и близките ястия да се разлеят по пода. Сервитьорът се обърна ужасен, осъзнавайки, че копчето на палтото му е закачило ръба на нишката на покривката. "Съжалявам, съжалявам!" Група сервитьори се втурнаха, трескаво опитвайки се да почистят бъркотията. "Забравете. Загубих апетит. Да тръгваме." Грейс се изправи, преструвайки се на недоволна, грабвайки чантата си и се насочвайки навън. Управителят се втурна, извинявайки се непрестанно на Брайън. Погледът на Брайън остана студен, докато махна с ръка, следвайки Грейс навън. Свежият въздух отвън облекчи малко дискомфорта на Грейс. "Нека вечеряме в друг хотел", каза Брайън зад нея. Тонът му беше толкова безразличен, че накара тръпки да полазят по гърба на човек. "Няма нужда. Оценявам жеста ти, но просто ме закарай вкъщи. Все още мисля, че храната, която готвя, е по-добра." Грейс му отказа със същия плосък тон. Това беше първият път, когато му отказваше. Дълбоките, тъмни очи на Брайън изучаваха лицето на Грейс за момент. "Добре, да вървим. Ще те закарам обратно." В колата Грейс веднага усети, че нещо не е наред. Седалката беше регулирана. През трите години тя беше в колата му безброй пъти и седалката винаги беше регулирана в най-удобната ѝ позиция. Но сега тази седалка я караше да се чувства изключително неудобно. Тя знаеше, че Луиз е регулирала седалката на колата, превръщайки я в мястото на Луиз сега. След това погледът ѝ падна в ъгъла вътре в колата. Тя намери дълъг кичур коса. Косата на Грейс не беше толкова дълга. Забелязвайки този детайл, и без това ниското ѝ настроение падна още повече. Брайън беше педантичен по отношение на чистотата, граничещ с лек случай на обсесивност за чистота. Колата винаги беше безупречно чиста. И все пак тук той изглеждаше да толерира пренебрегнат дълъг кичур коса. В миналото, ако косата на Грейс случайно паднеше в колата, Брайън щеше да настоява да я почисти, преди да се качи.