Грейс знаеше, че е съпруга на Брайън, господарката на това имение. Но гледайки Луиз толкова спокойна и събрана пред нея, тя чувстваше, че не може да остане в тази къща и секунда повече. Погледът ѝ се отмести настрани и с тон, който се надяваше да прозвучи спокойно, тя каза: "Ще отида да подредя стаята" и се обърна към стълбите. Луиз бавно повдигна очи, с намек за подигравка на устните си. Отстъпващата фигура на Грейс изглеждаше сякаш бяга. В стаята си Грейс почувства остра тъга, но бързо се убеди, че не си струва да се разстройва. Тя беше просто заместник, нещо, което винаги е знаела. Дори не можа да се накара да закуси, излегна се в леглото и потъна в дълбок сън. Гласове отдолу събудиха Грейс. Проверявайки времето, беше вече 11 сутринта. От време на време се чуваше смях и тя отвори вратата, за да го чуе по-ясно. "Госпожице Аткинс, фигурата и стилът ви са невероятни! Изглеждате добре във всичко! Дори не знам кое да ви препоръчам. Можете да носите всеки стил!" Грейс наблюдаваше сцената долу, лицето ѝ пребледня. Луиз беше облечена с бяла сватбена рокля с голи рамене, косата ѝ беше елегантно прибрана, стоеше висока и грациозна. В ума си не можеше да не си представи Луиз и Брайън заедно в сватбени одежди. Иронично, намираше въображаемата двойка за доста подходяща. Несъзнателно ноктите на Грейс се впиха в дланите ѝ. Не можеше да не мисли, че това е разликата между истинското нещо и просто заместител. Когато се омъжи за Брайън, те не направиха нищо повече от документите в общината. Тогава Луиз забеляза Грейс, лицето ѝ светна в усмивка. "Стаята ли е почистена? Ела долу, мисля, че имаш добро око. Помогни ми да реша кое ми стои по-добре." Сърцето на Грейс се сви и тя слезе по стълбите с тежки стъпки. "Госпожице Аткинс, това е вашата сватба. Вземете решение сами. Все пак се случва само веднъж в живота." Слушайки студения ѝ тон, очите на Луиз проблеснаха с намек за тъмнина. Точно тогава Мелвин влезе и с уважение каза: "Госпожице Аткинс, вашата пилешка супа." Лицето на Луиз светна с възхитена усмивка, докато се приближи и взе дълбоката чиния. Тя повдигна капака и подуши, богатият аромат веднага се разнесе във въздуха. Стомахът на Грейс се сви, тя покри устата и носа си и избяга от хола. Луиз беше изненадана, бързо я последва и попита: "Какво има? Бременна ли си?" Сърцето на Грейс се сви. Тя мълчаливо стисна юмрук, прикривайки напрежението в очите си. Погледна Луиз с лъчезарна усмивка. "Да, бременна съм и е от Брайън!" Грейс смяташе, че колкото повече крие, толкова повече подозрения ще привлече. По-добре да го признае. Така Луиз няма да повярва. Лицето на Луиз внезапно се вцепени, а след това присви очи към Грейс за момент, преди да се разсмее звънливо. "Не можеш да ме излъжеш. Просто бях любезна да те проверя. Но не се притеснявай. Няма да се ядосам." След това се обърна и отиде да се преоблече. Грейс въздъхна облекчено. За щастие не беше разкрита, но се притесняваше, че Брайън ще я обвини, ако разбере. Луиз, вече без сватбената рокля, все още имаше елегантна усмивка на лицето си. Тя се обърна към Грейс и каза: "Грейс, ела тук." "Какво мога да направя за вас, госпожице Аткинс?" "Ще занеса малко храна на Брайън. Дрехите в куфара ми се изцапаха по време на преместването, така че можеш ли да ги изпереш за мен? О, и не забравяй да ги переш на ръка. В противен случай ще се съсипят." Тя потупа Грейс по рамото с усмивка, каза: "Благодаря" и си тръгна на високи токчета. Тази нежна усмивка на Луиз затрудняваше някого да я нехаресва. Грейс пое дълбоко въздух. Беше прала пране и преди, така че прането на дрехи не беше особено трудно за нея. Чак по-късно Грейс откри, че Луиз има цели три куфара с дрехи. Втренчена в планината дрехи пред себе си, Грейс отчаяно се опитваше да се убеди, че са само три месеца. Издръж, и ще бъде свободна. Виждайки я изпотена и изтощена, икономът се приближи и каза: "Госпожице Шърман, няма да успеете да изперете всички тези дрехи, дори да работите до тъмно. Позволете ми да ви помогна." "Мелвин, добре съм. Ти си върши работата." Луиз специално я накара да пере. Ако Брайън разбере, че Мелвин е помогнал, може да насочи гнева си към Мелвин. Израснала с различни домакински задължения, това не беше особено предизвикателство за Грейс. Тя избърса потта от челото си и продължи да работи. След два пълни часа пране, тя беше жадна и тъкмо щеше да стане, за да си вземе вода, когато внезапно всичко потъмня. Всичко, което чу, беше как Мелвин нервно извика: "Госпожице Шърман!", преди да загуби съзнание. Когато Грейс се събуди отново, във въздуха се носеше миризма на дезинфектант. Зрението ѝ постепенно се фокусира и видя висока фигура, стояща до леглото. Осъзнавайки, че е в болница, тя седна рязко. Брайън беше точно до нея, което я направи неспокойна. Не знаеше кога е влязъл и сега се притесняваше дали вече знае за бременността ѝ. Внимателно попита: "Кога дойде?" Брайън я гледаше със студено изражение, което разстрои Грейс. Точно тогава лекуващият ѝ лекар влезе, жена с очила, която погледна Брайън, преди да насочи вниманието си към Грейс. "Събудихте се. Не се притеснявайте. Няма нищо сериозно. Просто припадък от ниска кръвна захар и анемия. Със здравето ви е по-добре да избягвате такива натоварващи дейности." Брайън, стоящ наблизо, внезапно заговори с хладен тон: "Само анемия и ниска кръвна захар? Има ли други проблеми? Тя не се храни добре напоследък." Сърцето на Грейс заби учестено, но чу как лекарят му казва: "Лошият апетит може да се дължи на прекомерна стомашна киселинност. Ще ѝ предпиша някои подходящи лекарства." Погледът на Брайън се премести към Грейс, леденият поглед сякаш я подиграваше, че отново играе жертва. Грейс, която се притесняваше да не бъде разкрита, най-накрая почувства облекчение. "Тъй като си добре, ще си тръгна. Не си играй трикове с мен отново." Той си тръгна с тази безразлична забележка. Грейс погледна женския лекар благодарно. "Благодаря ви! Благодаря ви, че не разкрихте бременността ми." Лекарят отговори спокойно: "Няма нужда да ми благодарите. Наша отговорност е да защитаваме поверителността на пациентите. Спомням си, че ме помолихте да го запазя в тайна миналия път." Грейс ѝ благодари отново. "Благодаря ви!" "Освен това, този господин не каза, че е ваше семейство. Той само твърдеше, че е ваш приятел." Сърцето на Грейс се сви, чувствайки киселост в устата си. Дори в болницата той не искаше да признае връзката им. Тя се усмихна самоиронично, мислейки, че може би е добре, че не е казал, че е неин съпруг. Ако беше казал, лекарят вероятно щеше да му каже истината и тогава бебето в корема на Грейс щеше да бъде в опасност. Лекарят, наблюдавайки бледото ѝ лице, почувства съчувствие и посъветва: "С бебе на път, не се захващайте с тежка работа. Ако апетитът ви е лош, опитайте да ядете по-малки хранения по-често..." Внезапно вратата се отвори и Грейс погледна към нея със страх, виждайки Брайън да стои там. Студеният му глас проряза стаята. "Какво казахте? Бебе?"