— Ето ти — каза Брайън, прекъсвайки рязко мислите на Грейс. В същото време той постави изящна кутия пред нея. Грейс остана леко зашеметена. — Подарък за рождения ден — обясни Брайън студено. — О, благодаря — отвърна тя и я отвори, откривайки красива гривна. Не беше особено компетентна, когато ставаше въпрос за бижута, но по някакъв начин изглеждаше наистина добре. Въпреки това, тя не искаше да го приеме. През последните три години Брайън ѝ беше подарил много неща и тя учтиво беше отказала всяко едно от тях. Малкото, които не можеше да откаже, бяха грижливо запазени в шкафа в стаята ѝ, никога неизползвани. Но сега, когато помисли за следващите три месеца, за отглеждането на детето си сама и за допълнителните разходи, тя почувства, че може би ще е добре да има някои допълнителни активи. "Може би мога да го разглеждам като издръжка от бащата", помисли си Грейс. Мислейки това, Грейс не се поколеба. Затвори кутията и я сложи в чантата си. Брайън наблюдаваше действията ѝ с мрачен, презрителен поглед в очите. "Значи всичките ѝ предишни откази на скъпи подаръци са просто театър. Остава ѝ само три месеца и се опитва да вземе каквото може, преди да е станало твърде късно, нали?", помисли си Брайън. След като остави Грейс у дома, Брайън се обърна, за да си тръгне. Точно тогава телефонът му звънна. Брайън го вдигна и видя съобщение от асистента си. [Г-н Франсис, медицинските досиета на г-ца Шърман от болницата са изпратени на вашия имейл.] Междувременно, когато Грейс се прибра у дома, се почувства изтощена и заспа в момента, в който легна в стаята си. Пред стаята ѝ икономът Мелвин получи обаждане от Брайън. — Как е тя напоследък? Има ли нещо необичайно? — прозвуча студеният глас на Брайън през телефона. Мелвин въздъхна тежко. — Г-н Франсис, г-ца Шърман не е имала значителни промени напоследък. Някои промени в рутината ѝ. Ляга си рано, събужда се късно. Преди пиеше кафе преди лягане. Сега е мляко. Понякога забравя да го изпие. Изглежда, че апетитът ѝ не е страхотен. Вече не яде пикантни храни и предпочита безвкусни неща. Това е всичко. Брайън седеше зад бюрото си, слушайки думите на Мелвин, преглеждайки медицинските досиета на Грейс от болницата в имейла си и леко присви дълбоките си, мистериозни очи. Медицинският запис показваше, че Грейс има ниска кръвна захар и нищо друго. — Грижи се за нея, не позволявай да се случи нищо — инструктира Брайън Мелвин, преди да затвори разговора. Не можеше да се отърси от усещането, че Грейс крои нещо. Закле се, че ако създаде някакви проблеми през тези три месеца, засягащи сватбата му с Луиз, няма да я пощади. Мислейки за това, нотка на враждебност проблесна в мрачните очи на Брайън. На следващия ден Грейс беше грубо събудена от поредица почуквания на вратата, преди да се е събудила напълно. Почувства внезапен прилив на гняв. Беше планирала да спи до късно, а сега някой я безпокоеше. Раздразнена, Грейс стана, без да си прави труда да обуе обувки, и се втурна към вратата, отваряйки я рязко. За нейна изненада, тя видя Луиз да стои там. Луиз беше облечена в бял анцуг, косата ѝ беше вдигната високо, лицето ѝ беше напълно без грим, разкривайки гладка кожа и прекрасни черти. От друга страна, Грейс току-що се беше събудила с разрошена коса, широка пижама, боси крака и евентуално сън в очите. — Защо още не си станала? — попита Луиз. — Защо си тук? — отвърна Грейс, и двете задавайки въпрос почти едновременно. Луиз се намръщи, оглеждайки Грейс. — Мисля, че стандартите на Брайън за персонала са твърде ниски. Почти е обяд, а ти дори не си станала още, да не говорим за готвене. — Аз съм в почивен ден. Не ми нарушавай съня. Брайън почти не е вкъщи през деня. Отиди да го намериш в офиса — нетърпеливо отговори Грейс, затръшвайки вратата. Тя се върна към леглото си, но не успя да заспи отново. Секунди по-късно чу вратата да се отваря. — Казах, че съм в почивен ден — измърмори Грейс, обръщайки се да седне, само за да види Брайън на вратата. — Стани и направи закуска за Луиз — заповяда той, заповед, която накара Грейс да се почувства напълно огорчена. — Нека домакинският персонал го направи — възрази Грейс. Но в този момент Луиз, която беше зад Брайън, попита: — Не си ли ти домакинският персонал? — Аз... Под ледения поглед на Брайън, тя не можа да накара себе си да каже: "Аз не съм персонал. Аз съм съпругата на Брайън." Каза си, че трябва да го изтърпи сега и да изтърпи още само три месеца, преди всичко да приключи. — Луиз току-що се премести тази сутрин и не е закусвала. Стомахът ѝ не е добре, а твоето готвене е леко, вероятно повече по нейния вкус. Побързай, почти е обяд — каза Брайън, внезапно събуждайки Грейс напълно. — Тя се премести? Ще остане тук? — попита Грейс изненадано. — Да — отговори Брайън твърдо. Чувайки отговора му, Грейс замълча, стискайки зъби. В този момент икономът Мелвин влезе. Покланяйки се леко, той любезно се опита да успокои ситуацията. — Г-н Франсис, излязох да свърша някои задачи тази сутрин, току-що се върнах и забравих за г-ца Аткинс. Извинявам се. Сега ще отида да приготвя закуска за г-ца Аткинс. — С това той се обърна и се запъти към кухнята. — Добре е, не си правете труда. — Луиз внезапно проговори, спирайки Мелвин по пътя му. — Току-що се преместих и не искам да създавам никакви проблеми. Живея сама в чужбина, така че мога да готвя за себе си. Помолих я да помогне по-рано, защото току-що бях приключила с упражненията и исках да взема душ. Наистина съжалявам. — Тя носеше извинителен вид, дръпна Мелвин обратно и се запъти надолу към кухнята. Виждайки, че Брайън не се намесва, Мелвин се извини, зает със собствените си задачи, оставяйки Брайън и Грейс сами в стаята. — Помни коя си. — Тъмните очи на Брайън се впиха в Грейс, гласът му студено ѝ напомни. Грейс си пое дълбоко дъх, захапвайки устната си, докато отвръщаше: — Кога ще се изнесе? — След три месеца — отговори той. Грейс запази мълчание, чувайки това. Не беше очаквала, че ще трябва да живее под един покрив с Луиз в продължение на три месеца. Чувстваше се така, сякаш Брайън нарочно ѝ създаваше проблеми. Но тя нямаше друг избор. Трябваше да го изтърпи. — Ако разкриеш самоличността си, или... — Брайън продължи да ѝ напомня, забелязвайки мълчанието ѝ. — Знам! — прекъсна го тя, потискайки горчивината в сърцето си. — Ще се държа до последния ден за тези пари. — Така е най-добре — каза той, преди да се обърне и да напусне стаята ѝ, без да поглежда назад. Грейс стана, мислите ѝ бяха в безпорядък, и слезе долу. В трапезарията видя Луиз да яде, докато прелиства нещо. Първоначално незаинтересована, тя необяснимо се приближи, само за да осъзнае, че Луиз гледа списания за сватби. Сърцето на Грейс се почувства така, сякаш се разби на парчета за миг. — Стана ли? Направих малко закуски. Има малко повече. Вземи си. — Луиз щедро я покани на ядене, след което продължи да разглежда списанието, сякаш нищо не се беше случило по-рано. Грейс се почувства емоционално объркана, стояща там неподвижно. Луиз беше красива, грациозна, не беше претенциозна и беше от благородното семейство Аткинс. Като се има предвид колко перфектна изглеждаше Луиз, Грейс можеше да разбере защо Брайън харесва Луиз. Луиз и Брайън наистина изглеждаха идеална двойка. Мислейки за това, безименно чувство на малоценност обзе Грейс. — Няма нужда да се чувстваш неловко. Аз не съм от хората, които таят злоба. — Луиз погледна нагоре и ѝ се усмихна леко. — Благодаря. Грейс седна малко неловко, внезапно чувствайки се излишна. Не можеше да се отърси от усещането, че Луиз е истинската съпруга на Брайън. И все пак, незабелязано от никого, имаше следа от невидима тъмнина в ъгъла на окото на Луиз.