Изтощена и гладна, най-накрая се прибрахме вкъщи. Знам, че госпожа Ейми ме помоли да остана за обяд с персонала, но просто нямах желание. Когато колата спря, щях да откопчея колана си и да изляза, когато глас ме спря. „Не, госпожо, трябва да ме оставите да ви отворя вратата.“ - каза той, излизайки набързо и отваряйки ми вратата. „Е, не е нужно винаги да ми отваряш вратата, мога и аз понякога.“ - к