Завъртях очи и спрях, обръщайки се, докато я чаках да се приближи. - Съжалявам, че те спънах - каза тя, но изглеждаше много далеч от това да съжалява, всъщност изглеждаше, че се е насладила на всяка частица от това, но нямаше да ѝ дам реакцията, за която толкова жадуваше. - Нищо - казах аз, с безизразно лице. - Добре тогава - каза тя. Виждайки, че приключихме с разговора, се обърнах и тъкмо щях да