Скоро приключихме с яденето и Евън отиде право в стаята. Беше в много лошо настроение и не можех да го виня, майка му беше трън в петата му. – Как беше работата? – попита Хелън, когато се присъединих към нея в стаята. – Работата беше добре, ставам все по-добър в нея – информирах я аз. – Това е добре – отвърна тя. Никой не каза нищо за г-жа Евелин, всички бяхме доста объркани какво да мислим за вси