Когато бях готова, Евън се върна и също се освежи.
– Закуска? – попита Хелън, като ме видя да слизам по стълбите.
– Не, не съм гладна – отвърнах аз. Отидох в хола. Извадих телефона си и набрах номера на Андрю, за да дойде да ме вземе. Не исках Евън да ме вози повече до работа, родителите му така или иначе бяха заминали.
– Добро утро – казах, когато той вдигна.
– Добро утро, госпожо – отвърна той.
















