Когато бях готова, Евън се върна и също се освежи. – Закуска? – попита Хелън, като ме видя да слизам по стълбите. – Не, не съм гладна – отвърнах аз. Отидох в хола. Извадих телефона си и набрах номера на Андрю, за да дойде да ме вземе. Не исках Евън да ме вози повече до работа, родителите му така или иначе бяха заминали. – Добро утро – казах, когато той вдигна. – Добро утро, госпожо – отвърна той.