"Саймън," прошепна Атина, приближавайки се бавно към него, а Саймън стисна юмруци, което не остана незабелязано от Атина. Спряла в крачка, докато сърцето ѝ болезнено прескочи при мисълта, че той не иска нейното присъствие, тя пое дълбоко въздух. В момента не беше време да мисли какво иска той. Всичко беше за това от какво има нужда, а Атина беше сигурна, че той има нужда от нейната подкрепа и утех