"Днес е първият ми ден в колежа, татко. Ти винаги искаше да ме видиш в един от най-добрите, нали? Щастлив ли си на небето? Наблюдаваш ме, нали?" Атина се усмихна на снимката на баща си, очите ѝ се напълниха със сълзи. Връщайки снимката в чантата си, тя се обърна, усмихвайки се леко на Джейк, който стисна устни в тънка линия. "Планираш ли да отидеш там и да плачеш така? Този колеж не е за слабите, Атина. Да не ми казваш, че планираш да ти набият задника още първия ден," Джейк я дръпна за бузите и тя изсумтя, преди да избърше малкото влага в очите си. "Доколкото си спомням, аз ти набивам задника по време на тренировки през цялото време. Мога да победя бета, а алфа не би си направил труда да се занимава с ренегат. Проблемът е решен," Атина сви рамене. "Готова ли си да тръгваме?" попита Джейк и Атина кимна. След половин час Джейк паркира колата пред университета и Атина излезе, привличайки вниманието на всички по две причини. Първо, беше ренегат, и второ, красив ренегат. Атина нямаше бяла порцеланова кожа, но все пак имаше светъл тен. Не беше слаба, но не беше и дебела. Извивките ѝ бяха перфектни, с малко коремче, нищо, което да я прави по-малко красива. Забележителната ѝ черта беше дългата ѝ кестенява коса, която стигаше под бедрата ѝ, и тя никога не спираше да се хвали с нея. "Предполагам, че ренегатите също имат отделен паркинг. Чудя се как ще ни различават в час," въздъхна Джейк и Атина погледна табелата, на която пишеше „Паркинг за ренегати“, със сложно изражение. Професорът спомена, че ще се сблъскат с известна дискриминация. Надявам се, че ще се ограничи само до използването на различни неща, а не до нещо друго. помисли си Атина, преди да кимне на Джейк. "Искаш ли да те изпратя до класната стая? Има още малко време," каза Джейк. "Мога да се справя и с това," каза Атина. Как ще прекара четири години на това място, ако ще се държи като страхливец? "Ще се видим по време на обяд," каза Джейк и тя кимна, преди да тръгне към сградата. "Здравейте, мога ли да разбера къде е секцията по биотехнологии?" Атина спря, за да попита един човек, който я огледа от горе до долу. "Първи курс?" попита той, дъвчейки нещо като лошо момче. "Втори етаж, западно крило. Пред конферентната зала," каза той и Атина кимна. "Аз съм Андрю. Трети курс биотехнологии, твой по-горен курс," човекът протегна ръка. Усещайки, че не излъчва негативна енергия, Атина здраво стисна ръката му. "Атина," кимна тя, преди да тръгне в посоката, която той посочи. Завивайки зад ъгъла, тя щеше да се блъсне в момиче, което държеше три кафета, когато някой я дръпна настрани, карайки я да погледне в очите на човека, който я спаси. "Какво по дяволите -" Атина спря, спомняйки си, че трябва да се държи прилично. "Спокойно," каза момчето, усмихвайки се, и тя присви вежди. "Съжалявам," избъбри момичето, преди да си тръгне, и Атина въздъхна, преди да погледне обратно към своя спасител. "Благодаря и извинявай. Не гледах," Атина направи крачка назад. "Всичко е наред. Не съм те виждал наоколо," каза момчето, вървейки заедно с нея. "Колко съм забравила. Позволете ми да се представя. Аз съм Фабиан, бъдещият бета на глутницата Черния белег," каза момчето и Атина спря. Това ѝ напомня, че Джейк и тя трябва скоро да отидат и да докладват на тях. Те останаха на границите, след като получиха временно разрешение от алфата. Сега, след като са приети в колеж и ще останат четири години, ще им трябва ново разрешение за по-дълъг срок. "Приятно ми е да се запознаем, бета Фабиан. Аз съм Атина Матюс, ренегатът, който живее в покрайнините на глутницата. Сигурно сте чували," Атина го погледна, преценявайки внимателно реакцията му. "Атина Матюс, отхвърлената Гама," каза Фабиан и Атина стисна юмруци, изсумтявайки в ума си. Значи това е новата ѝ самоличност пред всички. "Това съм аз," усмихна се Атина и Фабиан въздъхна. "Аз- аз не исках да прозвуча неуважително -" "Всичко е наред. Свикнала съм. Сега, ако ме извините," изсумтя Атина, преди да се обърне и да се блъсне в някого. "Боже, какво става с хората -" Атина спря, когато усети мощната аура около нея. Чакай. Да не казва, че пак се е блъснала в алфа. Това ще е вторият път. Колко алфа има в това училище? "Нямаш ли нещо по-добро за правене, освен да се блъскаш в хората? Това е вторият път. Това ли е начинът, по който привличаш внимание, ренегат?" Атина смръщи вежди на познатия глас, преди да погледне нагоре, погледът ѝ срещна собственика на гласа. Е, поне не беше алфа. "Първо, името ми е Атина и аз мога да кажа същото за теб. Това ли е начинът, по който привличаш внимание, след като виждам, че дрехите ти не могат да свършат работата? Опитваше ли се да се блъснеш в някое момче? Развалих ли плановете ти?" попита Атина, преструвайки се на шокирана, докато оглеждаше момичето от горе до долу. "Какво каза?" кипна Савана и Атина се усмихна още по-широко. "Познах ли правилно? О, боже, толкова съжалявам," Атина имитира висок глас. "Как смееш! Забравила ли си мястото си, мръсна ренегатке? Знаеш ли коя съм аз?" изръмжа Савана и Атина я погледна право в очите, преди да се усмихне. "Определено не лунната богиня," изсумтя Атина, скръствайки ръце на гърдите си. "Знаеш ли какво? Няма да си развалям настроението, като се бия с отвратително същество като теб. Няма да падна толкова ниско, колкото теб," каза Савана и тъкмо щеше да мине покрай Атина, когато последната протегна крака си, карайки Савана да падне на колене. "Ах, кракът ми се схваща. Защо би направила това? Да паднеш толкова ниско, за да ме нараниш?" престори се Атина и за първи път в живота си Савана се почувства ядосана. "Саймън! Ще позволиш ли на тази ренегат да ме унижава така?" изпищя Савана от разочарование и Фабиан стисна устни в тънка линия, едва контролирайки усмивката си. "Стига, Савана. Не се излагай," Алфа Саймън мина покрай Атина и тя усети, че сърцето ѝ прескача удар, когато очите ѝ се срещнаха с неговите за кратко. Спирайки точно до Атина, Алфа Саймън я погледна в очите, очите му почти почерняха. "Като за начало, ти не се блъсна в нея, а в мен. И те уверявам, че не се опитвах да привлека вниманието на ренегат като теб. Как ще се извиниш?" попита Алфа Саймън и Атина, която се срещаше с него за първи път, защото Джейк беше този, който беше отишъл да поиска разрешение, го погледна объркано. "Атина, това е Алфа -" "Аз ли те помолих да се намесваш?" думите на Саймън прекъснаха Фабиан по средата на изречението. "Съжалявам?" тества Атина думите си. Не можеше да отмени това, което беше казала и направила, така че това беше единственият възможен начин, който можеше да намери. "Ако извинението можеше да се справи с всичко, защо ще има полицаи и власти в този свят," Саймън наклони глава, преди да хване челюстта на Атина със стоманена хватка. Виждайки го да се държи така заради обикновен инцидент, дори Фабиан си помисли, че Саймън реагира малко твърде гневно, но това, което го обърка, беше защо Саймън е толкова ядосан? Преди малко беше добре. Не може да бъде притеснен от това, което Атина направи на Савана, нали? Ако Саймън смяташе, че просто като стисне челюстта ѝ и я гледа ядосано, ще я накара да му се поклони, грешеше. Атината, която се страхуваше и плачеше за всяко малко нещо, умря в същия ден, в който скърбеше за загубата на своята половинка, връзката с глутницата и най-важното доверие. Атина сега знае как да води собствените си битки и да покаже на света, че е повече от просто отхвърлена Гама или ренегат. И повече от това, за разлика от преди, тя няма какво да губи или да се страхува. Чувайки първия звънец за учениците да отидат в класните си стаи, Саймън отдръпна ръката си, карайки Атина да се спъне назад, преди Фабиан да я задържи, за да я стабилизира. "Благодаря," усмихна се Атина, преди да погледне Саймън със същата интензивност. "За ренегат, си доста дръзка. Чудя се колко дълго ще останеш такава," Саймън се усмихна зловещо, обърквайки Атина, докато си тръгваше със Савана, която горещо го следваше по петите и ѝ се надсмиваше. "Леле, какъв му е проблемът? От всички хора, наистина ли лунната богиня трябваше да ме срещне с този глупак Алфа?" Атина стисна устни в тънка линия и Фабиан се прокашля. "Не закъснявай за първия си ден," напомни ѝ Фабиан и тя повдигна вежди, преди да си вземе чантата и да се затича към класа. Наблюдавайки гърба на заминаващото момиче, Фабиан въздъхна със смесени емоции. Фабиан възнамеряваше да се срещне с Атина, откакто видя снимката ѝ от другия ренегат, Джейк, когато дойде да поиска разрешение за престоя им. Той мислеше да намери подходящото време да отиде и да се срещне с нея. Външният ѝ вид привлече интереса му и той искаше да проучи малко повече от нея. След като неговата половинка умря при последната атака на ренегати срещу глутницата, той се чувстваше самотен оттогава. Това беше първият път, когато момиче привлече погледа му не само за с*кс. Той знае почти всичко за нея. Тя беше отхвърлена от своя алфа партньор, който отне и връзката ѝ с глутницата, дъщеря на Гама воина на тяхната глутница и обикаляше горите с бета-приятеля Джейк. Той не знаеше, че ще я срещне тук по този начин. Има просто нещо в нея, което те кара да искаш да защитиш тази неподправена усмивка и истински характер. Поемайки дълбоко въздух, той тръгна в посоката, в която Атина напусна, преди да завие наляво, за да отиде в собствения си клас. Той може само да се надява, че тя няма да се забърка в лошите отношения на Саймън, иначе той няма да може да направи много, за да ѝ помогне. Това му напомня, че двойката ще дойде скоро да поиска разрешение, нали? Изглежда, че това ще бъде начин да прекара повече време с нея.