Корин беше облякла отново тениската на Джеръми, но се зави с якето, което той ѝ беше дал, защото ѝ беше малко студено, след като беше пуснала малко външен въздух през прозореца. "Чух, че си уволнена?" - дълбокият глас на Джеръми достигна до Корин, докато тя гледаше безучастно пейзажа, който се разминаваше покрай прозореца на колата. Устните на Корин леко потрепнаха. "Да, и всичко е благодарение на теб." Джеръми прелистваше документите в ръката си. "Дадох шанс на компанията, но все пак имаше грешки. Според моите стандарти, такъв план няма инвестиционна стойност." Корин се прозина, очевидно защото ѝ се спеше. "О, няма нужда да ми обясняваш защо, господине. В крайна сметка, аз вече не съм служител на Alpha Enterprises." Джеръми остана безмълвен за момент. Той продължи да прелиства документите и каза с небрежен тон: "Ако си търсиш компания, в която да стажуваш, тогава—" "Спри колата!" - прекъсна го Корин и изнесе главата си през прозореца на колата. Очите ѝ блестяха, сякаш беше забелязала нещо. Веднага щом колата спря, Корин отвори вратата и слезе. Тя изтича до автобусната спирка отпред и скочи в автобуса, който току-що беше пристигнал. Намери си място до прозореца, протегна ръка отвътре и вдигна палец нагоре към Mercedes-Benz-а зад нея. След това бавно обърна палеца си надолу, показвайки ясно презрението си към тях. Малката ѝ ръка се прибра обратно в автобуса, докато той бавно потегляше. Скулите на Томи започнаха да пулсират, когато видя това. Корин беше наистина дръзка. За протокола, никой в целия Нов столичен град - или дори в цялата страна - не би се осмелил да бъде толкова груб с Джеръми. "Господине, тя взе сакото ви със себе си. Проектът за Международния търговски център ще бъде приключен по-късно следобед и трябва да присъствате на прерязването на лентата..." "Накарайте някой да ми донесе ново." Лицето на Джеръми помръкна, докато той продължаваше да преглежда документите. "Разбрано!" - след което Томи каза: "Господине, когато сестра ви ми се обади по-рано, тя ми каза, че е хоспитализирана." Джеръми леко повдигна поглед. "Тя беше добре последния път, когато я видях. Защо е хоспитализирана?" Томи предаде това, което Франсин му беше казала. "Ами, госпожица Корин потопи главата на сестра ви в тоалетната чиния, карайки я да изпие няколко глътки тоалетна вода. Знаете, че сестра ви е малко маниак на тема чистота и ѝ беше толкова отвратително от случилото се, че повръщаше непрекъснато от сутринта. В крайна сметка се обезводни толкова много, че трябваше да я изпратят в болница и да я сложат на система." "И какво каза лекарят?" "Лекарят каза, че не е толкова сериозно. Сложете ѝ система и ѝ дайте малко храна и тя ще се оправи след няколко дни. Въпреки това, тя прави голям шум и настоява да ѝ отмъстите и да дадете урок на госпожица Корин..." Изражението на Джеръми остана непроменено. "Баба разглезва Франсин през цялото време и тя винаги е била лукава и своеволна. Корин може да има труден характер, но няма да предприеме инициативата да създава проблеми. Нека Франсин си научи урока този път. Надявам се, че ще успее да държи темперамента си под контрол някой ден в бъдеще. Не е нужно да се занимаваме с нея." Томи беше изненадан от това колко толерантен изглеждаше Джеръми към Корин. След като се замисли за момент, той се обърна и потърси допълнителни инструкции. "Ами... Госпожица Корин беше уволнена днес. Искате ли да уредя да си намери работа?" Джеръми каза безразлично: "Не се притеснявай за това. Просто се увери, че я държиш под око през тези три месеца, за да не направи нещо, което да опетни името на семейството." "Разбрано!" Първоначално Томи предположи, че Джеръми има някакви чувства към Корин, но като чу какво каза Джеръми, заключи, че вероятно е мислил твърде много. Имаше смисъл обаче. Единствената жена в съзнанието на Джеръми беше дъщерята на Ривера и чувствата му към нея не са се променили дори след много години. За съжаление, враждата между Холдън и Ривера затрудняваше двамата да се оженят. Ето защо Джеръми остана неженен и също така защо дядо му беше толкова нетърпелив да го принуди да се ожени. --- Корин се прибра с автобуса у дома, за да си събере багажа. Тъй като трябваше да си сътрудничи с този странен старец и да остане в резиденцията на Холдън за три месеца, тя трябваше да има свои собствени дрехи, които да носи. Тя се сблъска с Шерлин веднага щом влезе в къщата. Шерлин беше безработна, защото твърдеше, че сама е напуснала шоубизнеса. Тя винаги се е надувала пред Корин и не беше по-различно, когато видя, че Корин се е върнала. "О, това си ти. Мислех, че е човекът за доставка на храна!" Корин не беше в настроение да говори глупости с Шерлин, така че мина покрай нея и се отправи право нагоре. Шерлин обаче беше решена да ѝ препречи пътя и да гледа презрително Корин. "Това мъжко сако ли носиш? Не се прибра снощи. Да не си спала със някой случаен мъж?" Преди Корин да успее да обясни, Шерлин започна да крещи силно: "Татко! Мамо! Вижте какво носи Корин!" Марвин излезе от стаята, като чу виковете на Шерлин, и лицето му веднага помръкна, когато видя сакото на тялото на Корин. "Защо носиш мъжко сако, Корин? Какво правеше, когато остана навън снощи?" Когато Лилиана дойде отзад и видя какво се случва, тя веднага направи паническо изражение. "Това... Това е възмутително! Как можеш просто да се разхождаш, носейки мъжко яке, когато дори не си се омъжила? Ние, Керите, сме почтено семейство!" Шерлин извика: "Татко, Корин прекара нощта си с мъж, когато отказа да приеме всички онези почтени мъже, които мама ѝ представи. Как можа да направи това?" Марвин изглеждаше още по-мрачен и каза ядосано: "Кажи ми истината, Корин. Какво е това сако?" Корин спокойно обясни ситуацията на баща си: "Дрехите ми се намокриха случайно от мръсна вода тази сутрин. Взех това назаем от някого, само за да имам какво да нося. Трябва да го върна, след като го изпера." Шерлин изсумтя. "Назаем? Сякаш някой ще повярва на това!" Марвин не повярва напълно на историята ѝ. "Тогава какво правеше, когато беше навън цяла нощ вчера?" "Намерих си стая под наем вчера", отговори Корин, "и останах там за една нощ. Връщам се днес, за да си събера нещата, защото ще остана там в бъдеще." Тя разглеждаше къщата на Холдън като място, което отдаваше под наем, а наемът бяха трите месеца от времето ѝ. Марвин се намръщи. "Ще се изнасяш? Защо би искала да се изнесеш, когато можеш да живееш у дома?" Лилиана каза с намекващ тон настрани: "Да не би Корин да остава в къщата на мъж? Не е подходящо двама неженени хора да живеят заедно. Ако загуби целомъдрието и достойнството си, няма да може да се омъжи в бъдеще. Дори репутацията на семейството ни ще бъде съсипана!" Шерлин промърмори саркастично: "Хех. Няма смисъл да говорим за целомъдрие, когато прекарва нощта навън и се връща с якето на някакъв случаен мъж!" Изражението на лицето на Марвин стана още по-мрачно, докато гледаше Корин с голямо разочарование. Корин погледна Лилиана и Шерлин, преди да каже с усмивка: "Благодаря ви за загрижеността, и двете, но аз съм никой. Никой не се интересува какви срамни неща правя. Много малко от нашите роднини ме помнят, така че нищо, което правя, няма да съсипе репутацията на Керите. "Напротив, скъпата ми голяма сестра Шерлин е суперзвезда. Тя е толкова известна, че дори малко клюки могат да се разпространят като горски пожар в актуалните новини. Тя е тази, която трябва да обърне внимание на целомъдрието и достойнството си. Опитайте се да не позволявате на онези безскрупулни журналисти да се възползват от възможността да пишат за това, че имате захарен татко. Леля Лилиана ще бъде толкова притеснена за вас, ако не можете да се омъжите." Шерлин стисна зъби ядосано и изрече: "Кой ти каза, че няма да мога да се омъжа?" Корин каза, сякаш нещо ѝ хрумна: "О, да, забравих. Ти се омъжи вчера! Къде е съпругът ти, Джеръми? Няма ли да ме запознаеш с новия си зет?" Атмосферата се охлади за нула време... Гневът на Марвин беше насочен другаде и той гневно се взираше в Лилиана и Шерлин. Самото споменаване на това беше достатъчно, за да му закипи кръвта, благодарение на огромната бъркотия от предния ден, която го накара да се изложи пред роднините и приятелите им. Корин добави: "Татко, беше правилно да остана у дома, когато все още бях студентка, но сега работя и просто искам да се науча как да живея самостоятелно. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да направя нищо, което да опозори името ти, след като се изнеса." Марвин погледна Корин и осъзна, че тя е сравнително възпитана в сравнение със срамните лудории на Лилиана и Шерлин. Накрая махна с ръка и каза: "Прави каквото си искаш тогава. Свободна си да излезеш и да живееш другаде, ако искаш. Тази къща е пълна с лош късмет сега, така или иначе." "Благодаря, татко." Корин погледна безразлично недоволните Лилиана и Шерлин, преди да се обърне и да се отправи нагоре. Докато се преобличаше, Шерлин нахлу в стаята ѝ. Тя тъкмо се канеше да прокълне Корин, когато изведнъж видя логото на търговската марка, отпечатано върху подплатата на сакото, което Корин беше свалила. Беше от луксозна марка, наречена FA, и освен това беше от луксозната линия по поръчка, която беше само за VIP клиенти! Шерлин се чудеше как една селянка като Корин може да има късмета да попадне на такива луксозни мъжки дрехи.