Лилиана утешаваше дъщеря си Шерлин. "Не се тревожи, Шерлин. Ще намеря начин да изчистя името ти! Не плачи..."
Корин стоеше спокойно настрана с подигравателна усмивка и дори се подсмихна леко при вида на Лилиана и Шерлин в развалини.
Шерлин спря да плаче в момента, в който чу това леко подсмихване от Корин. На лицето й се появи намръщване и тя се вторачи в Корин, сочейки я с негодувание. "Ти беше!
















