Лицето на Корин стана пурпурно. Тогава Памела си пое дъх и тревожно изблея: "Джеръми... Пусни я..." Джеръми веднага я пусна и избута Корин настрана, преди да отиде при нея и да попита: "Как се чувстваш, бабо?" Памела махна слабо с ръка. "Добре съм... Преди малко... Преди малко ми заседна костилка от слива в гърлото, но Корин ме спаси, като използва хватката на Хаймлих. Виждаш ли тази костилка на земята? Току-що я изплюх..." Джеръми леко замръзна и погледна надолу към малката костилка от слива на земята. След това погледна към Корин, леко намръщен. Корин се изправи от земята и разтърка ръката си, която я болеше, след като беше безмилостно хвърлена на земята от Джеръми. След това отиде при Памела и обясни: "Аз си изпекох тези сладки тази сутрин, госпожо. Обикновено оставям сливите с костилките, защото предпочитам леката горчивина, която се появява, когато ги пека. Не са много подходящи за възрастни хора, така че искрено се извинявам за това." Тя се поклони искрено, преди да се изправи и да погледне Джеръми. "Трябва да извикате лекар да я прегледа, господине – искам да кажа... Джеръми." С тези думи тя се обърна и се качи в стаята си. Джеръми почувства вълна от смесени емоции, когато погледна правия, строен гръб на Корин. - Целият инцидент уплаши Памела и тя заспа едва след като ѝ помогнаха да влезе в стаята. Същия следобед семейният лекар дойде да я прегледа и ѝ измери кръвното налягане. Едва тогава потвърдиха, че е добре. След като семейният лекар си тръгна, старата дама възвърна част от енергията си и каза: "Можеш ли да изчакаш малко отвън, Франсин? Имам да кажа нещо на брат ти." Франсин не искаше да си тръгва, защото искаше да подслуша разговора им, но строгият поглед на Джеръми не ѝ остави друг избор, освен да си тръгне. Останали само двамата в стаята, Джеръми отиде до леглото и попита: "Има ли нещо, бабо?" Памела се усмихна топло и погледна високия, красив внук си. "Вече съм добре, Джеръми." "Радвам се да го чуя." Памела попита: "Интересно ми е как се запозна с Корин." "Беше случайно." Памела кимна бавно. "Тя е добро дете. Много я харесвам." В очите на Джеръми проблесна мимолетна изненада и красивите му очи леко се присвиха. "Това ли казваш само защото те спаси?" Баба му наказваше Корин само мигове преди той да се върне у дома. В очите на Памела имаше проблясък на възхищение. "Тя е спокойна, когато се изправя пред трудни ситуации, и не се опитва да налага надмощие или да изглежда кротка пред мен. Вместо да плаче и да се оплаква, когато не разбра правилно действията ѝ, тя дойде при мен само за да обясни спокойно всичко и да се извини за случилото се. Тя е разумна и разбираща жена." Джеръми запази мълчание, след като си спомни как почти ѝ откъсна главата, когато я души в пристъп на гняв. "Още не сте спали с нея, нали?" Темата се смени малко прекалено бързо, че Джеръми замръзна на място. Памела се пошегува: "Ти си почти на 30 години, за бога! Защо се притесняваш толкова?" Джеръми остана безмълвен. "Джеръми, знам, че се втурна в брака само за да успокоиш упорития си стар дядо, но мисля, че си избра добър съпруг. Бракът не е детска игра, знаеш ли. Наистина се надявам двамата да можете да живеете щастлив живот заедно в бъдеще!" Джеръми почувства, че е неподходящо да ѝ обяснява цялата ситуация. Памела добави: "Не можах да присъствам на сватбата ти, защото придружавах дядо ти, за да се подготвим за операцията, но днес ще бъда свидетел на брака ти. Не забравяйте да консумирате брака си по-късно, за да може дядо ти да подържи правнука си, след като се възстанови!" Изражението на Джеръми помръкна. "Бабо, що се отнася до това, мисля, че..." Памела се намръщи и го прекъсна: "Ако не се вслушаш в съвета ми, ще кажа на дядо ти, че си го измамил с фалшив брак. Знаеш какъв е характерът му. Със сигурност ще се разболее отново, дори и да се възстанови от операцията си!" Джеръми разтърка веждите си. "Ще помоля някой да ти донесе вечеря по-късно. Почивай си добре сега", каза той и се обърна да си тръгне. Памела все още не остави нещата с консумацията на мира. "Ще направя обиколка по-късно тази вечер, така че не ме разочаровай!" - Когато Джеръми се върна в стаята, видя Корин да седи сама на компютърното бюро. Изглеждаше толкова погълната от писането на нещо, че дори не погледна нагоре, когато той влезе. Той се приближи до нея отзад и погледна надолу, за да види какво пише. "Пишеш ли домашно?" Корин беше напълно съсредоточена върху задачата си и се оплака: "Преписвам домашния правилник. Вече сме в двадесет и първи век, но семейството ти все още има писмени семейни правила. Боже мой, колко е древно..." Джеръми вдигна ръка и ѝ взе химикалката. "Можеш да спреш да преписваш сега. Никой няма да те наказва повече." Корин се протегна и каза: "Предполагам, че ще се изкъпя и ще спя тогава!" Тя беше придобила по-дълбоко разбиране за разликата във властта между себе си и Джеръми, след като беше удушена по-рано. Той лесно можеше да я смачка до смърт. Не толкова тя от него, а по-скоро просто не чувстваше нужда да прави живота си по-труден. През следващите три месеца нейният приоритет беше да осигури мир през дните си в домакинството на Холдън и това означаваше да не си създава врагове и да избягва много контакти с Джеръми. Веднага щом изтекат трите месеца, всичко, което трябваше да направи, беше да си събере вещите и да си тръгне. Корин се изправи, мина покрай Джеръми и го избягваше колкото е възможно повече. Въпреки това, силна сила веднага дръпна ръката ѝ. "Ах!" Тя се намръщи от болка. "Какво правиш, господине?" Джеръми присви очи към нея. "Изненадан съм, че знаеш какво е болка." Голямата му длан току-що беше хванала раната ѝ! Когато Джеръми я хвърли по-рано през деня, предмишницата ѝ се удари в ъгъла на масичката за кафе, което доведе до болка. Плановете ѝ да избегне всякакъв вид конфликт бяха засегнати заради създаващото проблеми поведение на Джеръми! Корин направи дълго лице. "Имам на кого да благодаря за това." Изненадан, Джеръми отпусна хватката си и каза с тих глас: "Слез долу и нека семейният лекар да се погрижи за нараняването." "Няма нужда. Просто е драскотина." Корин не си направи труда да слиза и просто отърси ръката си, преди да влезе направо в банята, за да се изкъпе. След като се изкъпа, тя се преоблече в пижамата си и си легна, за да се приготви за сън. "Ела тук!" извика ѝ Джеръми с висок глас. Корин погледна и го видя да седи спокойно като крал на дивана за един човек. Не искаше да отиде при него. "Защо трябва?" Мъжът посочи комплекта за първа помощ в ъгъла на масата. "За да нанесеш малко мехлем на ръката си." Устните на Корин потрепнаха. "Не, благодаря." Джеръми присви очи и ѝ хвърли смъртоносен поглед. "Идваш ли тук, или да дойда аз при теб?" Корин беше повече от раздразнена от него! Не искаше той да се качва на леглото, затова стисна зъби и се изправи. След като отиде при него, тя протегна ранената си ръка към него. "Добре. Побързай!" Слугинята беше донесла комплекта за първа помощ и Джеръми имаше намерение да остави Корин да се погрижи сама за раната. Въпреки това, тя изглеждаше, че е разбрала погрешно намеренията му и предположи, че той иска да го направи вместо нея. Джеръми никога не беше обслужвал никого преди, нито би го направил в бъдеще. И все пак той отвори комплекта за първа помощ, отвинти червеникаво медицинско масло и потопи памучен тампон в бутилката, преди нежно да го нанесе върху нараняването на предмишницата на момичето. Всъщност Корин беше протегнала ръката си към него нарочно, за да излее гнева си, но никога не беше мислила, че Джеръми ще ѝ помогне да нанесе мехлема. Тя повдигна вежда и попита: "Чувстваш ли се виновен за това, което направи днес, господине?" Джеръми беше безизразен. "Нараних те, защото те разбрах погрешно днес, така че трябва да поема отговорност. Що се отнася до баба ми, няма нужда да ѝ таиш злоба, защото тя няма да остане тук дълго." Корин не се замисли много и изрече: "Защо да ѝ тая злоба? Тя не е лош човек." Джеръми я погледна. "Е, тя те наказа да препишеш домашния правилник. Не мислиш ли, че е лош човек?" Корин се изсмя. "Мислиш ли, че лош човек просто ще те накаже да препишеш нещо? Преписването е може би най-тежкото наказание, за което може да се сети добър човек. Всички лоши хора, които съм срещала преди, винаги..." Тя спря изречението си по средата, което накара Джеръми да се намръщи. "Винаги какво?" Корин не почувства нужда да споделя преживяванията си с някой, когото не познава добре. "Нищо. Готов ли си? Искам да си лягам сега!" Джеръми все още не пускаше ръката ѝ, след като беше нанесъл лекарството. Корин си помисли, че Джеръми все още е загрижен за тяхната уговорка, затова подчерта ангажимента си към нея. "Отпусни се, добре ли си? Обещах да си сътруднича с теб три месеца и ще изпълня задачата си, сякаш е истинска работа. Сестра ти е досадница, но баба ти просто се опитваше да защити внучката си, защото не знаеше пълните подробности за случилото се. Разбирам откъде идва, така че няма да ѝ тая злоба." Джеръми се взираше замислено в Корин. Той беше останал с впечатлението, че е необмислена и объркана, но се оказа, че е доста разбираща. Освен това изглеждаше доста сладка също. Миглите ѝ бяха дълги, гъсти и къдрави, докато малкото ѝ лице беше все още малко детско с малко пухкави бебешки мазнини и две малки трапчинки. Всяко мръщене и усмивка придаваха оживен блясък на лицето ѝ. Джеръми се изправи внезапно, изплашвайки Корин. "Господине?" Дългите му ръце посегнаха под кръста ѝ и той я вдигна в стил "сватбено носене" без много предупреждение. Корин беше вцепенен от внезапността на това. "Какво правиш сега, господине?!" Току-що беше завършила въпроса си, когато беше безцеремонно хвърлена на леглото. Джеръми свали сакото си, издърпа вратовръзката си и разкопча ризата си. Всяко негово движение беше агресивно. Корин се изправи, възнамерявайки да избяга, но големите му длани я бутнаха надолу и я принудиха да легне отново. За първи път в живота си тя успя да види Адамовата ябълка и гръдните мускули на мъжа отблизо и трябваше да признае – те бяха доста съблазнителни. "Не се шегувай, господине! Върни се в съзнание и помни, че аз не съм твоя тип!" Джеръми подпря ръцете си от двете страни на малката глава на Корин и я гледаше надолу като гладен вълк. "Ами ако реша да пренебрегна това, за да се позабавлявам само този път?" Мъжественото тяло на Джеръми изненада Корин и тя се канеше да извика, когато той покри устата ѝ. "Ох!"