Корин наклони глава, докато гледаше Аарън, който веднага разбра намека ѝ поради годините на мълчаливо разбирателство помежду им. След като си прочисти гърлото, той вдигна ръка, за да намести Bluetooth слушалката, която носеше по навик на лявото си ухо, и мина покрай Джеръми и Корин с възможно най-спокоен вид. Дори си направи труда да понижи леко гласа си и да се престори, че говори с някого по телефона. "Съжалявам, шефе. Малко се получи неудобно по-рано. Онзи Холдън ме чу, когато го оплювах преди малко. Ами да! Той е този, който ни наддаде за любимата ви картина! Разбира се, просто ще забравим за това и ще му я оставим! 'Гъски в късна есен' не е единствената картина на Нели Нимфея. Има много други, които можем да вземем в бъдеще!" Аарън вече беше доста далеч, когато завърши изречението си. Корин зяпна с широко отворени очи Джеръми и повдигна вежда невинно. "Мисля, че онзи човек те злослови, господине." Очите на Джеръми се спряха върху Корин. Той започна да я разпитва: "Вие двамата не се ли познавате?" Корин поклати глава. "Изобщо не го познавам! Ти познаваш ли го? Защо пък му беше толкова ядосан?" Джеръми присви очи. "Още не си ми отговорила. Какво правиш тук?" Корин въздъхна с привидно раздразнен тон. "Не помниш ли, че бях уволнена от Alpha Enterprises, благодарение на теб? Чух, че набират аукционери тук, затова подадох автобиографията си и дойдох за интервю." Джеръми все още беше доста съмнителен. "И получи ли предложение?" Корин поклати глава, сви рамене и разпери длани. "Не. Търсеха някой с повече от три години трудов стаж, така че не отговарях на изискванията." Джеръми я огледа от глава до пети. Ако ѝ позволяха да застане на аукционната сцена, всички вероятно щяха да я помислят за някой, който продава училищни пособия. Корин вдигна поглед и попита: "Ами ти? Защо си тук?" "Дядо се интересува от комплект бронзови артефакти, затова дойдох като негов представител, за да наддавам за тях." "Толкова е мило от твоя страна, господине. Ти си наистина добър внук!" Джеръми се намръщи. 'Защо звучи сякаш ме упреква?' Изведнъж мобилният му телефон звънна. Джеръми отговори на повикването, леко се намръщи и затвори с мърморене. След това се вгледа интензивно в Корин. "Къде отиваш след това?" Корин отговори: "Ще продължа да изпращам автобиографии и да си търся работа." Грубите ръце на Джеръми нежно потупаха главата ѝ, докато той се наведе и заговори с дрезгав, неопровержим тон: "Ела с мен. Ще ти дам работа." "Какво?" Корин беше зашеметена. Преди да успее да осмисли какво каза Джеръми, той я хвана за китката и я отведе. - Корин се озова обратно в имението Lunar Century. Последният път, когато беше там, беше когато Джеръми я принуди да се сгоди за него. Тя хвърли поглед на декорациите около нея, които се състояха от цветя, червен килим, панделки и балони. Лицето на Корин пребледня от уплаха. "Какво планираш този път? Ще правиш ли друга сватба?" Джеръми я погледна накриво. "О? Толкова ли много обичаш да се жениш за мен? Искаш ли друга сватба?" Корин веднага завъртя очи и се канеше да се върне, когато отчетлив женски глас извика: "Чичо!" Тя погледна в посоката на гласа и видя млада жена, която тичаше към Джеръми в сватбена рокля. Младата жена попита тревожно: "Чичо! Успя ли да намериш някого за мен?" Джеръми вдигна ръка, привлече Корин и я избута напред към момичето в сватбената рокля. "Какво мислиш за нея?" Момичето в сватбената рокля погледна Корин и примигна. Корин се почувства като обект на продажба и скръсти ръце, за да се защити. "Какво става?" Момичето в сватбената рокля погледна Корин и нацупи недоволно устни. "Трябваше ли да намериш някой толкова красив? Аз съм булката, така че аз трябва да съм звездата на шоуто! Ако шаферката, която намери за мен, е по-красива от мен, тя само ще открадне светлината на прожекторите!" Джеръми погледна към Корин и се изсмя студено. "Това ли наричаш красиво? Трябваше да ми кажеш, че зрението ти се влошава." Корин остана безмълвна. Тя изгледа Джеръми ядосано и най-накрая разбра какво става.