Томи изглеждаше неловко, седнал на предната седалка до шофьора. Той направи знак на шофьора да спре и му каза да слезе с него. След това съзнателно поддържаше дистанция от нея, за да не изглежда невъзпитан. Корин мрачно държеше подгъва на голямата бяла тениска с две ръце и бавно започна да я повдига. Джереми лениво облегна чело на кокалчетата на пръстите си. Безразличният му поглед падна върху нея и в дълбочината на красивите му очи се появи намек за закачливост. *** Върнал се в "Алфа Ентърпрайзис", Ричард – генералният мениджър – беше строго смъмран от шефа си Алфред, защото беше допуснал роднина без надлежен процес на подбор. Алфред му постави и ултиматум; ако не успееше да намери начин да компенсира загубите от този ден и в резултат на това не успееха да постигнат сътрудничество с Холдънс по този проект, щеше да трябва да си събере багажа и да си тръгне като глупавата му роднина Зоуи. Ричард беше в състояние на отчаяние, затова излезе с колата, за да се свърже с контактите си и да намери решение. Точно когато се тревожеше дали ще успее да запази работата си, забеляза колата на Джереми, паркирана отстрани на пътя. Джереми все още беше наблизо. Какъв прекрасен удар на късмета беше това! Можеше да използва тази възможност, за да обясни на Джереми причините за грешките в плана, за да получи малко пространство за маневриране! С тази мисъл Ричард паркира колата наблизо и се затича към черния Mercedes-Benz MPV отпред. Имаше тежък затъмнен филм на стъклата на колата, което правеше невъзможно някой отвън да разбере дали има някой вътре. Ричард предпазливо погледна към стъклото на колата и извика: "Господин Джереми? В колата ли сте, господин Джереми? Господин Джереми?" Звукоизолацията, използвана в луксозните автомобили, беше също толкова добра, така че гласът на Ричард не проникна в колата. "Колата празна ли е? Господин Джереми отиде ли някъде? Къде може да е отишъл?" Ричард се огледа наоколо, но не видя никого наблизо, затова сложи ръка на дръжката на вратата и се опита да я отвори. В този момент Джереми, все още вътре в колата с Корин, имаше дистанцирано изражение и не прояви никакво намерение да помогне на Корин да излезе от затрудненото положение. Междувременно Корин нямаше намерение просто да се поддаде на мъжа. В края на краищата, тя току-що беше тормозена от сестра му по-рано тази сутрин и ако не заеше позиция точно тогава, щеше да бъде третирана като парцал от Холдънс през следващите три месеца. Корин стисна зъби и свали тениската. За щастие, тя беше облякла малък потник отдолу. Може би нямаше много плат, но и не беше разкриващ. Очите на Джереми леко замръзнаха и той се намръщи, мислейки си: "Тя наистина имаше смелостта да свали тениската!" Изведнъж вратата на колата беше отворена, пропускайки лъч слънчева светлина и студен въздух в колата. Силна сила дръпна Корин, преди тя да успее да реагира. Зрението й потъмня и тя усети приятен мъжествен аромат на амбра, смесен с тютюн; сърцето й започна да бие бързо. Джереми реагира много бързо и му отне само частица от секундата, за да покрие тялото на Корин със сакото, което беше свалил по-рано. След това притисна тялото й близо до своето, така че голото й тяло да не бъде изложено на показ пред другите. След като отвори вратата, Ричард случайно видя Джереми да държи жена в обятията си. Лицето на жената беше скрито в гърдите на господин Джереми и тя беше увита в мъжко сако, като бяха разкрити нейните светли, стройни крака. Зашеметен, челюстта му буквално падна на земята. Не му отне много време, за да осъзнае, че е видял нещо, което не е трябвало да вижда, и веднага се обля в студена пот. "А! Много съ—жалявам, господин Джереми! Виках ви отвън, но не получих отговор, така че аз—" Джереми прегърна жената здраво в обятията си и погледна студено нагоре, преди да изръмжи: "Махай се!" Ричард затвори вратата на колата веднага и избърса потта от челото си нервно. Със сигурност беше обречен, след като наруши "личното време" на Джереми. Корин беше прегърната толкова силно, че трудно дишаше. Трябваше да помръдне малко от прегръдката му, за да извади главата си от сакото му. С намръщено лице тя попита: "Какво правите, господине?" Джереми погледна надолу към момичето в обятията си и недоволството можеше ясно да се види в големите й очи. Как можеше все още да му се сърди? Ако не беше той, този човек щеше да я види цялата гола! Джереми започна да се чуди дали изобщо има някакво чувство за срам. След като се опомни, Джереми я освободи от прегръдката си с право лице и каза тържествено: "Облечи тази тениска веднага. Ти си младата госпожа на Холдънс сега и всяка твоя дума и действие представляват Холдънс. Следващия път никога не прави нещо толкова срамно, като да си сваляш тениската без причина." "Срамно? Не беше ли той този, който искаше да я сваля?" Корин се усмихна саркастично. "Предполагам, че това означава, че получих вашето разрешение да нося вашата тениска, тогава?" Джереми леко се намръщи, но на лицето му се появи усмивка. Тази млада жена наистина беше отмъстителна личност. "Да." Корин изсумтя, премести се настрани и облече тениската. Джереми не я погледна повече. Той стана и затръшна вратата на колата, докато излизаше от нея. *** Ричард трепереше като лист, докато обясняваше всичко на Томи: "Господин Томи, не го направих нарочно! Можете ли, моля, да обясните на господин Джереми от мое име..." Чувайки звука от затварянето на вратата на колата, Томи вдигна поглед и видя Джереми да се приближава към тях. "Сър..." Ричард почувства студ по гръбнака си и веднага се обърна, за да се поклони извинително. "Господин Джереми, извинявам се! Извинявам се! Нямах намерение да отварям вратата по-рано..." Черните очи на Джереми бяха студени и строги. "Какво видя?" Ричард замръзна за момент и поклати яростно глава. "Нищо! Нищо!" Томи направи крачка напред, поклони се и помоли за прошка. "Сър, сестра ви се обади по-рано и аз отидох настрани, за да отговоря на обаждането. Моя беше грешката, че не забелязах, че някой се приближава към колата." Джереми погледна Томи безразлично и не каза нищо. Той наведе глава, запали цигара и след това се обърна, за да погледне Ричард: "Е, вече ме последва до колата ми, така че ми кажи, защо си тук?" Ричард веднага каза: "Господин Джереми, името ми е Ричард Ченинг от "Алфа Ентърпрайзис". Току-що се срещнахме обратно в компанията! Аз… Ъм… Тук съм, за да обясня грешката, която видяхте днес. Планът беше манипулиран от един от стажантите на компанията за нейни лични интереси и това не представлява истинската способност на нашата компания. Надявам се да ни дадете още един шанс да ви покажем истинската сделка." Джереми дръпна от цигарата си и повдигна красивите си вежди. "Манипулиран? Стажантът ли оправи компютърната ви система?" Ричард замръзна за момент и след това поклати неловко глава. "Ъ… не. Беше друг! Но не се притеснявайте, тъй като и двамата стажанти бяха уволнени и ние ще гарантираме, че няма да има повече грешки в бъдеще! Ако имате време, може би бихте могли да—" Джереми беше изненадан да научи, че Корин е била уволнена. "Нямам." Изражението на Джереми помръкна и той погледна към задната седалка на колата от ъгъла на окото си. Джереми даде знак на Томи с поглед. Той предположи, че Корин се е облякла, затова се обърна и тръгна към колата. Ричард забързано го последва: "Господин Джереми! Това е добър проект и всичко, което искам, е да ми отделите малко от времето си. Двадесет минути са повече от достатъчно..." Томи не скри недоволството си, когато спря Ричард и предупреди: "Господин Джереми даде да се разбере, че няма време, Ричард. Нищо добро няма да излезе от това да го тормозите." Ричард замръзна за момент и не посмя да тормози Джереми повече. Той се оттегли до края на пътя, изпрати ги с поклон и гледаше как луксозният Mercedes-Benz отпътува пред очите му. Да уважи молбата му беше последното нещо, което Джереми искаше да направи, при положение че жена го чакаше вътре в колата. Ричард нямаше друг избор, освен да намери друг шанс някой друг ден. В този момент Корин почувства, че е твърде задушно в колата, затова бавно свали прозореца, за да влезе малко свеж въздух. Ричард погледна колата и беше напълно зашеметен. Тази жена в колата на Джереми имаше поразителна прилика с Корин, която беше уволнил по-рано през деня!