— Шефе? Няма ли да влизаме? — попита Арън. Корин беше като закована, докато гледаше как Джеръми излиза от колата и влиза в аукционната къща "Пикрийз". С намръщено лице тя каза: — Видях някого, когото не искам да виждам. Да изчакаме малко, преди да влезем. Арън погледна в посоката, в която гледаше Корин. — Това май е Джеръми от Холдън. Познавате ли го? Корин изглеждаше отвратена. — Не точно. ... Аукционната зала беше разделена на горен и долен етаж. Първият етаж беше за обикновени купувачи, а вторият – за ВИП купувачи, които не желаеха да разкриват самоличността си. Те имаха отлично уединение и можеха да бъдат идентифицирани по номерата на стаите си. Джеръми беше в стая номер едно, а Корин – в стая номер седем. След като няколко обикновени артефакта бяха продадени на търг, комплект бронзови предмети от този търг бяха пренесени на стойката за показване. След като търговецът накратко изнесе лекция за произхода и стойността на артефактите, започна наддаването от 1,5 милиона долара. — Два милиона! — Три милиона! — Четири милиона! ... В крайна сметка мистериозният участник от стая номер едно успя да наддаде за комплекта бронзови артефакти на висока цена от четири милиона, което предизвика възхитени въздишки от публиката. В стая номер седем Корин се облегна мързеливо на дивана и въздъхна с облекчение. Изглежда, че Джеръми е хвърлил око на комплекта бронзови артефакти и, съдейки по факта, че вече го е осигурил, вероятно скоро ще си тръгне, тъй като няма причина да остане там. — Следващата творба е публикувана посмъртно картина, озаглавена "Гъски в късна есен" от известната художничка импресионистка Нели Нимфея. Началната цена е седемстотин и петдесет хиляди! — Имаме оферта от осемстотин хиляди от участник номер три! — Участник номер единадесет, деветстотин хиляди! — А сега участник номер пет, деветстотин и петдесет хиляди! Корин повдигна брадичка, за да даде на Арън знак, че може да започне да вдига табелата си. — Милион и половина от участник номер седем! Публиката отново беше изумена да види такава оферта и започна да се чуди коя е силата зад табелата "номер седем". Търговецът започна да брои: — Милион и половина веднъж! Два пъти! Три пъти и... Секунда преди да удари чукчето и да изрече думата "продадено", Томи вдигна табелата си от стая номер едно. Офертата изненада тъговеца и той заговори с по-възбуден тон в сравнение с преди. — Три милиона от участник номер едно! Още една вълна от шокирани въздишки отекна в залата, когато участник номер едно повиши офертата с толкова голяма сума. Всички се чудеха дали картината ще предизвика война на наддаване между участник номер едно и участник номер седем. Корин се намръщи и се запита защо Джеръми все още е там. Арън беше също толкова разстроен като нея. — Какъв е проблемът на господин Джеръми? Той просто се опитва да парадира с богатството си! Корин спокойно заповяда: — Наддавай по-високо, Арън! — Добре! — Имаме оферта от четири милиона от купувач номер седем. Имаме ли по-висока оферта? — Да, имаме! Ето я офертата от пет милиона от участник номер едно! — О, участник номер седем отива още по-високо! Сега имаме шест милиона от участник номер седем! — Имаме ли седем милиона? О, по-високо е от това! Участник номер едно отива за седем милиона и половина! Има ли още оферти от залата? Не? Добре тогава. Седем милиона и половина, веднъж, два пъти... Корин беше раздразнена от развитието на събитията. Основният ѝ проблем в този момент беше липсата на пари. Арън предложи: — Тъй като тази картина е много важна за вас, може би можем да пренасочим средствата на проекта към нея засега. Корин вдигна ръка и поклати глава. — Не, не мога просто да отклоня капитала на компанията към личните си дела. Ще намеря друг начин да я взема. Можем да оставим Джеръми да я задържи засега. Арън нямаше друг избор, освен да се съобрази с думите ѝ. Търговецът запечата сделката с удар на чукчето и скоро беше обявено, че участник номер едно е осигурил "Гъски в късна есен" с крайна цена от шест милиона. Всички бяха изумени да видят, че участник номер едно харчи шест милиона, за да купи тази картина на няколко пъти повече от първоначалната ѝ стойност. Това просто показваше, че богатите хора могат да правят каквото си искат с парите си. Междувременно Корин беше потънала в мисли. Майка ѝ рисуваше само под псевдонима Нели Нимфея в свободното си време. Въпреки че беше сравнително добре позната, тя не беше особено популярен художник и творбите ѝ също не бяха много популярни. Причините на Джеръми да наддава толкова висока цена за "Гъски в късна есен" можеха да сочат към две възможности: майката на Корин или е била някой, когото той е познавал лично, или някой, с когото е имал връзки. — Здравейте. — Две красиви рецепционистки от аукционната къща влязоха в стаята им, за да сервират кафе и десерт. — Корин? Защо си тук? Как изобщо успя да седнеш в тази стая? — възкликна внезапно една от рецепционистките. Корин вдигна поглед и разпозна човека като Зоуи, която очевидно беше започнала работа като рецепционистка в аукционната къща, след като беше уволнена от "Алфа Ентърпрайзис". Зоуи се взираше в Корин в шок и скоро забеляза красивия, добре облечен Арън в дизайнерски костюм, седнал от едната страна. Тя стисна зъби от завист и извика: — Браво, Корин! Накара ме да загубя работата си, докато ти живееш добре със захарен татко! Високият ѝ глас беше толкова обезумял и силен, че цялата аукционна зала можеше да я чуе. В стая номер едно Джеръми току-що беше излязъл от стаята и се канеше да си тръгне, когато чу писъка на Зоуи. Той спря веднага и погледна студено към стая номер седем. Зоуи току-що беше кандидатствала за работата преди ден и току-що беше започнала изпитателния си срок, но вече говореше грубо с ВИП купувачите! Действията ѝ стреснаха всички на мястото и оставиха изключително лошо впечатление на клиентите. Мениджърът на аукционната къща се втурна с няколко души от охраната. Той накара Зоуи да бъде изведена, докато се извиняваше обилно на участника в стая номер седем. Зоуи знаеше, че почти сигурно ще бъде уволнена този ден, така че даде воля на всички, когато беше отведена от охраната и извика на висок глас: — Ти си кучка, Корин! Майната ти! Накара ме да загубя работата си два пъти! Няма да мине много време, преди мъжът ти да се умори да чука болния ти задник и да те зареже! Джеръми я чу кристално ясно в този случай – нямаше съмнение, че някой на име Корин е там. "Това момиче... Тя е тук? И тя ли наддаваше в стая номер седем?" Той присви студено очи и се обърна, за да тръгне към стая номер седем. Арън току-що беше изпратил мениджъра на аукционната къща, след като получи извинение от последния, и се канеше да затвори вратата, когато високата фигура на Джеръми се появи точно пред него. — Има ли Корин тук? — Джеръми отправи враждебен поглед към Арън. Арън беше изненадан за момент, след което кимна с усмивка. — Има ли нещо, за което искате да говорите с нея? Красивите очи на Джеръми леко се присвиха, докато той казваше със студен глас: — Кажете ѝ да излезе, моля. Арън изобщо не се поколеба, докато обърна глава към стаята и каза: — Ей, някой те търси! Скоро едно момиче в гащеризон излезе от стая номер седем и се взираше любопитно в Джеръми. — Мога ли да ви помогна, господине? Джеръми погледна непознатата жена пред себе си и се намръщи: — Ти ли си Корин? Рецепционистката каза: — Да. Корин с "Y". Погледът на Джеръми стана студен и интересът му изчезна във въздуха. Той погледна Арън, кимна едва забележимо и каза: — Съжалявам, че ви безпокоя. Когато Джеръми се обърна да си тръгне, Томи го последва почтително. Когато Арън видя, че Джеръми е отишъл достатъчно далеч, той бръкна в портфейла си, извади платинена карта за пазаруване от луксозна марка и я подаде на "Корин". — Отлично актьорско майсторство. Сега иди и си смени името законно. Отсега нататък ще бъдеш известна като Корин. — Да, господине. Благодаря ви, господине! — Рецепционистката щастливо взе картата и се оттегли учтиво. Арън затвори вратата и каза: — Той си тръгна! Как изобщо се запозна с Джеръми? И защо го избягваш? Корин каза недоволно: — Е... омъжих се за него преди няколко дни. Арън изплю кафето, което току-що беше отпил, и се закашля силно. — Какво каза току-що?! Корин спокойно обясни всичко, което се случи на Арън, и той беше изненадан в началото, но този вид изненада скоро се превърна в зла усмивка. — И така... Оправда ли той името си на градския принц чаровник в сватбената ви нощ? Зрелите мъже обикновено са особено любящи към партньорките си. Поне така ми казват! Корин завъртя очи към него. — Искаш ли да те пребия? Тя никога не се шегуваше за биене на хора, така че Арън набързо избяга. — Аз, хм... Отивам до тоалетната! Корин стана от мястото си и също тръгна с него. Тя отиде да си измие ръцете на общата мивка, докато чакаше Арън да излезе, но веднага щом вдигна поглед, отражението в огледалото я накара да се вцепени. Джеръми беше застанал зад нея с ръце в джобовете на панталоните си и тя не можеше да разбере дали е щастлив, или ядосан да я види. Само защото успя да избяга веднъж, не означаваше, че ще избяга през цялото време. Джеръми се приближи бавно към нея. Той имаше възвишена аура и безчувственият му поглед сякаш беше изпълнен с подозрение кой е тя в действителност. — Какво правиш тук? Корин не отговори. В този момент Арън се бавеше сладко да излезе от мъжката тоалетна. — Шефе, колкото повече мисля за това, толкова повече се дразня на него! Този човек има достатъчно пари, за да избере каквато си иска картина от световна класа, така че защо трябва да ни отнема "Гъски в късна есен"? Толкова е досадн— — Той нямаше възможност да довърши изречението си, когато видя Джеръми да стои пред Корин. Джеръми обърна глава, за да погледне Арън, след това Корин. Той присви очи и се вгледа критично в двамата. — Шефе?