"Не си ли малко нетърпелива за тази вечер, зайче?" Блу се ухили, докато ни наблюдаваше. Трябваше да заобиколи леглото, за да застане пред мен, за да може да види всичко. Погледът му върху мен беше твърд и безмилостен, сякаш се взираше дълбоко в душата ми. "Да. Повече от гладна," прошепнах аз, гледайки го. Дъхът ми спираше, знаейки, че предстои още тази вечер, и очаквайки го. Обещанието в очите му