Последвахме уханието ѝ по коридора. Въпреки че беше засенчено от миризмата на тютюн, урина и кръв, все още можехме да усетим уникалния ѝ мирис. Беше като фар. Колкото по-навътре отивахме, толкова по-интензивен ставаше, докато стигнахме до една врата. Без да чакам, я разбих с ритници и нахлух с Фред, в празна стая. Спряхме и се огледахме, подушвайки въздуха, за да сме сигурни, че не сме сбъркали. Н