Те не пророниха нито дума, докато ме наблюдаваха, сякаш ме оставяха да излея разочарованието си. Въздъхвайки, се облегнах на леглото и затворих очи, не знаейки какво повече да кажа. Вече бях изрекла всички думи, които ми бяха дошли на ум. В този момент умът ми беше празен. – Бъни – прошепна Блу, докато почувствах ръката му да хваща дясната ми ръка. – Знаем, че това е непосилно. – Да. Не те молим д