След това настъпи продължителна тишина. Опитах се да се обърна, за да се уверя, че все още е до мен, когато усетих ръката му да се увива около врата ми. Притисна ме, преди да успея да осъзная какво се случва, и се наведе, за да прошепне: "Няма да ходиш никъде, Зайче. Заседнала си с нас завинаги." Изръмжа той.
Тръпки преминаха по гръбнака ми от думите му. Трябваше да съм ужасена от това колко силно
















