БЕЛА Разглеждах си записките, когато чух звънеца. Объркана, тръгнах към вратата, а сърцето ми биеше лудо в гърдите. Не разбирах защо се чувствам така. Може би заради погледите, които усещах зад гърба си, когато влязох в сградата преди час. Сякаш някой ме наблюдаваше, но когато се обърнах, не видях никого. Само охранителя беше там и той не ме гледаше. Беше зает с телефона си. Приближих се към врата