Саша гледаше през прозореца мъжа в инвалидната количка, който си тръгваше. Чуваше как сърцето ѝ бие силно в ушите. Дали току-що беше изрекъл името ѝ? И то два пъти. Тя го наблюдаваше с копнеж как се качва в колата си. Липсваше ѝ той, фигурата му, лицето му, гласът му, липсваше ѝ всичко и си мислеше, че го преодолява. Каква шега. Беше достатъчно само да види лицето му отново и сърцебиенето ѝ се уск