Майкъл седеше в инвалидната си количка в хола, очите му непрекъснато следяха времето. Вече беше 10:25, а Саша още не се беше върнала. Започваше да се притеснява, а за капак на всичко, дори не знаеше къде е. Не че не можеше да разбере, ако искаше, просто не искаше. Повече няма да я следи, ще се опитва да не знае нищо предварително. Ще знае къде е само ако тя му каже и ще я търсят само ако почувства