Михаил паркира колата пред имението на родителите си. Изключи двигателя и въздъхна; толкова много искаше да поговори с жената до себе си. Знаеше, че я е наранил тази вечер и, бог знае, не искаше да го направи, поне не физически. Ако не му беше крещяла или противоречала, нямаше да го направи. Той е свикнал да крещи на хората и те да стоят там с наведени глави; никой от тях не смееше да го погледне,