Устните ми се извиха в широка усмивка при този нов обрат на събитията. „Още по-добре“, казах аз, вече мислейки си как ще е по-хладно, след като слънцето залезе, така че ще трябва да се сгуша добре и плътно до него. В края на краищата не исках да ми стане студено. Освен това щеше да има и прикритие на тъмнината. „Чудесно“, каза той с усмивка. „Трябва да съм готов до девет. Сигурен ли си, че родител