Ава ставаше все по-добра и по-добра. Всеки път, когато си мислех, че съм я разгадал, тя правеше нещо неочаквано. Не можех да повярвам, че се беше промъкнала в гаража ми и се беше задоволила върху мотора ми. Беше напълно ненаситна. Щеше да е адски забавно да се опитвам да я задоволя. Осъзнах, че вече мисля за Ава като моя, вече мисля да я притежавам напълно, но, по дяволите, не можех да се сдържа.